Е-номер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разтвор от E101 рибофлавин (витамин B2)

Е-номер (на английски: E number) е параметър, използван за кодиране на добавките към храните. Това кодиране се използва главно в Европейския съюз (префиксът „E“ произхожда от думата „Europe“), но методът е използван в целия свят. Австралия и Нова Зеландия използват буквата „А“ (първата буква от думата „Австралия“).

Номерирането на добавките се определя от Международна система за номериране (International Numbering System, INS), създадена от комисията Codex Alimentarius[1], като префиксът „INS“ в този списък се заменя с буквата „E“.

Първоначално всяко химично вещество, дадено с Е-номер, е разрешено за употреба в хранителни продукти, но някои от тях вече имат ограничения за разрешеното или препоръчаното количество в употреба; Някои от тях също са забранени. Противно на общоприетото схващане, наличието на Е-номер не означава, че веществото е задължително опасно – дори витамин С, важно вещество за човешкото тяло, има номер (E300). Материалите, които са неограничени по количество, се наричат „GRAS – Generally Recognized As Safe“ (свободен превод: „общопризнати като безопасни“) и са сравнително малко. Останалите съставки имат препоръчвана доза, обикновено в милиграми на килограм телесно тегло (mg/kg) на ден. Добавките в храните са една от най-регулираните области в хранително-вкусовата промишленост. Има много Е-номера, които съществуват само в списъка, но на практика те не се използват никъде по света. Има страни (напр. Израел), в чието законодателство няма задължение да се отбелязва E номера на добавките, а е достатъчно отбелязването на точното им име, тъй като числото Е е просто стандартно и съкратено име. От друга страна има добавки (като тетразин или мононатриев глутамат), които, дори и маркирани с Е-номер, трябва да бъдат регистрирани в списъка на съставките.

Списък[редактиране | редактиране на кода]

Класификация по E-номер

E100-E199

оцветители
E100 – E109 – оцветители в жълто
E110 – E119 – оцветители в оранжево
E120 – E129 – оцветители в червено
E130 – E139 – оцветители в синьо и виолетово
E140 – E149 – оцветители в зелено
E150 – E159 – оцветители в кафяво и черно
E160 – E199 – други оцветители

E200-E299

консерванти
E200 – E209 – сорбати
E210 – E219бензоати
E220 – E229сулфиди
E230 – E239феноли и формиати
E240 – E259нитрати
E260 – E269ацетати
E270 – E279лактати
E280 – E289пропионати
E290 – E299 – други
E300 – E309аскорбати
E310 – E319 – галати и еритробати
E320 – E329 – лактати
E330 – E339 – цитрати & тартарати
E340 – E349фосфати
E350 – E359 – малати и адипати
E360 – E369 – сукцинати и фумарати
E370 – E399 – други

E400 – E499

сгъстители, стабилизатори и емулгатори
E400 – E409 – алигнати
E410 – E419 – натурални дъвки
E420 – E429 – други натурални агенти
E430 – E439 – полиокситенови съединения
E440 – E449 – натурални емулгатори
E450 – E459фосфати
E460 – E469целулозни съединения
E470 – E489 – мастни киселини и съединения
E490 – E499 – други

E500 – E599

киселинни регулатори и противовтвърдители
E500 – E509 – минерални киселини и основи
E510 – E519хлориди и сулфати
E520 – E529 – сулфати и хидроксиди
E530 – E549 – съединения на алкалните метали
E550 – E559силикати
E570 – E579 – стеарати и глюконати
E580 – E599 – други

E600 – E699

ароматизатори
E620 – E629глутамати
E630 – E639 – иносинати
E640 – E649 – други

E700 – E799

резерв
E700 – E717 – антибиотици
запазени за нови подобрители

E800 – E899

резерв
запазени за нови подобрители

E900 – E999

разни
E900 – E909восъци
E910 – E919 – изкуствени глазури
E920 – E929 – подобрители
E930 – E949 – консервиращи газове
E950 – E969 – подсладители
E990 – E999 – пенители

E1100 – E1599

други
други добавки, които не попадат в стандартната схема

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Codex Alimentarius, международните стандарти при храните, установени от Организация по прехрана и земеделие (FAO) и Световна здравна организация (WHO) през 1963