Восък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пчелен восък

Восъкът е вещество, добивано от натуралните сокове на растения (например някои видове палми), животни (например пчели) или изкуствено получавано при пречистване на нефта (парафин). Восъкът има защитна функция в растенията. Обикновено е върху листата, стеблата и повърхността на плодовете. Пчелният восък се формира от пчелите работнички, които го отделят благодарение на осемте си восъчни жлези разположени на коремните сегменти. Размерите на тези восъчни жлези зависят от възрастта на пчелата работничка, като ежедневните полети водят до атрофирането на тези жлези. Първоначално пчелния восък бива отделен от жлезите под формата на восъчни пластинки, бистри като стъкло и безцветни. Восъка става непрозрачен едва след сдъвкване от работника пчела, като първоначално цвета му е почти бял, но става все по-жълт или кафяв след добавянето на прашецови масла и прополис. Медоносните пчели използват пчелен восък за изграждането на медената пита и запечатването на килиийките и, в които пчелите съхраняват пресния мед и прашец. За да изготвят своя восък, на пчелите им е необходимо около осем пъти повече пчелен мед от необходимото количество восък. Благоприятната температура в кошера за производството на пчелен восък е между 33 и 36 градуса целзйи.

Състав[редактиране | edit source]

Представлява естер на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Растителните восъци съдържат свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглеводороди.

Употреба[редактиране | edit source]

В миналото червен восък се е използвал за запечтване на писма и поставяне на печат върху разтопения восък. В медицината се прилага при приготвянето на различни лечебни мазила, помади и пластири. В бита се използва за направа на свещи, рисуване на великденски яйца, в козметиката.