Codex Alimentarius

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Codex Alimentarius (на латински: Codex – кодекс, и Alimentarius – хранителен) е сборник (набор) от международно признати стандарти, кодекси за добра практика, насоки и други препоръки, свързани с храните, производството на храни и безопасността на храните, приети от Международната комисия на ФАО. Документите от Кодекса обхващат основните хранителни продукти – както обработени и полуфабрикати, така и необработени.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на кодекса идва от Codex Alimentarius Austriacus, сборник от стандарти и описания на множество продукти за хранене, разработени в Австро-Унгарската империя в периода от 1897 до 1911 г.[2] Текстовете на съвременния кодекс се разработват и поддържат от Codex Alimentarius Commission (CAC), орган, създаден през ноември 1961 г. от Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) и присъединил се към Световната здравна организация (WHO) през юни 1962 г. Първата сесия на този орган се е състояла в Рим през октомври 1963 г.[3] Основните цели на Комисията са да защити здравето на потребителите и да осигури лоялни практики в международната търговия с храни. Codex Alimentarius е призната от Световната търговска организация като международна отправна основа при разрешаване на спорове относно безопасността на храните и защитата на потребителите.[4]

Към 2020 г. Codex Alimentarius Commission има 189 члена: 188 страни членки и една организация, Европейският съюз (EU).[5] В комисията участват със статут на наблюдатели 237 организации: 58 междуправителствени организации, 163 неправителствени организации и 16 организации от системата на Организацията на обединените нации.[6]

Област на действие[редактиране | редактиране на кода]

Codex Alimentarius регулира всички храни, както обработени, така и сурови. Освен стандарти за отделни видове продукция, кодексът съдържа общи стандарти, регламентиращи въпросите за маркировка на хранителните продукти, хигиена на храните, добавките към храните, съдържанието на пестициди, както и процедурите за изследване безопасността на хранителните продукти и биотехнологиите. Той съдържа и насоки за изграждане на държавни системи за инспекция и сертификация при внос и износ на храни.

Codex Alimentarius се публикува на шестте официални езика на ООН: английски, арабски, испански, китайски, руски и френски.[7] Не всички текстове са налични на всички от тези езици.

Общи документи[редактиране | редактиране на кода]

  • Етикетиране на храните (общ стандарт, ръководства по обявяване хранителната ценност, ръководства по оформяне на различни заявления)
  • Хранителни добавки (общ стандарт, включително разрешение за използване, спецификации за използвани в храните химикали)
  • Замърсявания при храните (общи изисквания, гранични нива на замърсяване на храните с радиоактивни изотопи, афла- и други микотоксини и др.)
  • Максимално допустими нива на пестициди и ветеринарни препарати в храната
  • Процедури по оценка на риска при определяне безопасността на храни, получени чрез биотехнологии (ДНК-модифицирани растения, ДНК-модифицирани микроорганизми, алергени)
  • Хигиена при производството на храни (общи принципи, кодекси за хигиенна практика в специфични индустрии или предприятия за обработка на храни, насоки за използване на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки, или „HACCP“ система)
  • Методи на анализ и вземане на образци

Специфични стандарти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Codex Alimentarius CC Europe. // [1] Архивиран от оригинала на 2010-09-24. Посетен на 2010-05-22. Архив на оригинала от 2010-09-24 в Wayback Machine.
  2. Codex Alimentarius: how it all began Food and Agriculture Organization of the United Nations website. Accessed 6 September 2012.
  3. Codex timeline from 1945 to the present
  4. Agreement on the Application of Sanitary and Phytosanitary Measures World Trade Organization. Accessed 3 September 2008.
  5. Codex Alimentarius. Members
  6. Codex Alimentarius. Observers
  7. CODEX Alimentarius: Understanding Codex. // FAO and WHO, 1999. Посетен на 6 September 2012. Understanding Codex is available in English, French, Spanish, Arabic, Chinese and Russian version.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]