Анод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галваничен елемент на Даниел-Якоби
Схема на напречен разрез на триод с конструктивното разположение на електродите му
Конструкция на анод на Електронна лампа

Анодът — (от гръцки ἄνοδος (anodos)- път (движение) нагоре)[1] е положителният полюс на източника на ток или електродът на прибор, присъединен към положителния полюс на източника на ток. Името му е дадено от Майкъл Фарадей. [2]Потенциалът на анода при работа на източника винаги е по-висок от потенциала на другия електрод с името катода.

От създателите на теорията в електротехниката за движение на електрическия ток, е приета посоката на движение на положителните заряди. На тази база са създадени и се използват основните закони в електротехниката. Исторически това се е наложило, поради факта, че електроните като основни носители с отрицателна полярност, са открити значително по-късно. На това се дължи "конфликта" - приетата теоретична посока на тока в една електрическа верига е обратна на посоката на движение на електроните като физически носители и създатели на този поток от наелектризирани частици.

Анод в електрохимията[редактиране | редактиране на кода]

Конструираният електрохимичен елемент мед-цинк от англичанина Джон Фредерик Даниел (1790-1845), включва двата елемента, потопени съответно в меден сулфат и сярна киселина. При разглеждане на електрохимичните процеси, протичащи в галваничните елементи се ползва химическа терминология, която внася различия с приетите понятия за положителен и отрицателен полюс на галванични източници на електрически ток:

  • Електродът, на който протича окисление, се нарича анод. На анода йони на цинка преминават в електролита, а освободените им електрони остават на повърхността на цинковия електрод, като създават отрицателен потенциал. По тази причина поставения в електролита цинков електрод се разрушава. Потокът от неговите освободени електрони по проводника и консуматора създават електрическия ток в електрическата верига. Анодът е отрицателният извод на този галваничен елемент.
  • Електродът, на който протича редукция, се нарича катод. На катода от мед, медните йони получават чрез електрическата верига по два електрона и медта от медения сулфат (син камък) се редуцира в медни атоми, които се натрупват върху катода. Катодът е положителният извод на галваничния елемент. [3]

Анодът при електронните прибори[редактиране | редактиране на кода]

Анод във вакуумните електронни прибори[редактиране | редактиране на кода]

Във електронните прибори работещи във вакуумна среда, анодът е електрод включен към най-високия (положителен) потенциал за дадената електронна схема. Високото му положително напрежение привлича емитираните електрони от загретия катод. Конструкцията се определя от предназначението на електронния прибор. В електронните лампи и рентгеновите тръби конструкцията на анода обхваща всички електроди - елементи на приборите, и изцяло поглъща емитираните електрони. В електронно-лъчевите прибори анодът е част от т. нар. електронна пушка. Предназначението му е да ускори електронния поток в електронен лъч за атакуване на повърхността на екрана, и практически само малка част от електроните се поглъщат от анода.

Анод на полупроводниковите прибори[редактиране | редактиране на кода]

Схемно обозначаване на диод
Схемно обозначение на тиристор

Анодът на полупроводниковите прибори е електродът на диодите и тиристорите, свързан с положителния полюс на източника на ток. На това се основава и основната функция на тези прибори - да имат малко съпротивление и да пропускат електрически ток само при такава полярност. Отрицателният полюс на източника на ток се свързва към катода на прибора.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Милев, Ал., Б. Николов, Й. Братков. Речник на чуждите думи в българския език, Издателство Наука и изкуство, Четвърто преработено и допълнено издание, София, 1978, с.244
  2. Еленков, Николай. Многоликата фея на електричеството ... или за електрохимията по-популярно, Издател „Образователни технологии“, София, 1999, с.38, ISBN 954-9889-02-5
  3. Еленков, Николай. Многоликата фея на електричеството ... или за електрохимията по-популярно, Издател „Образователни технологии“, София, 1999, с.26 ISBN 954-9889-02-5

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Катод