Родий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Родий
Родий – Сребристо-бял метал
Сребристо-бял метал
Спектрални линии на родий
РутенийРодийПаладий
Co

Rh

Ir
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Родий, Rh, 45
Група, период, блок 95d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Kr] 4d8 5s1
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 16, 1
CAS номер 7440-16-6
Свойства на атома
Атомна маса 102,9055 u
Атомен радиус (изч.) 135 (173) pm
Ковалентен радиус 142±7 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
Оксид Rh2O3 и RhO2 (амфотерни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,28
Йонизационна енергия I: 719,7 kJ/mol
II: 1740 kJ/mol
III: 2997 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура кубична стенноцентрирана
Плътност 12410 kg/m3
Температура на топене 2237 K (1964 °C)
Температура на кипене 3968 K (3695 °C)
Моларен обем 8,266×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 26,59 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 493 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 2288 2496 2749 3063 3405 3997
Скорост на звука 4700 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 240 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 2,3×107 S/m при 0 °C
Специф. ел. съпротивление 0,0433 Ω.mm2/m при 0 °C
Топлопроводимост 150 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен[1]
Модул на еластичност 380 GPa
Модул на срязване 150 GPa
Модул на свиваемост 275 GPa
Коефициент на Поасон 0,26
Твърдост по Моос 6
Твърдост по Викерс 1100 – 8000 MPa
Твърдост по Бринел 980 – 1350 MPa
История
Наименован от гръцкото ῥόδον – роза, розов“
Откритие Уилям Уоластън (1804 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
99Rh синт. 16,1 дни ε 99Ru
γ
101Rh синт. 3,3 г. ε 101Ru
γ
101mRh синт. 4,34 часа ИП 101Rh
ε 101Ru
γ
102Rh синт. 207 дни β+ 102Ru
ε 102Ru
β- 102Pd
γ
102mRh синт. 3,7 г. ε 102Ru
γ
103Rh 100 % стабилен
105Rh синт. 35,36 часа β- 105Pd
γ
Родий в Общомедия


Родий е химичен елемент, който представлява рядък сребристобял твърд преходен метал от групата на платината. В периодичната система на елементите има номер 45 и химичен символ Rh, като същестува само един негов изотоп, 103Rh. В природата, родият се среща като чист метал или в сплави с други подобни метали, но никога в химични съединения. Той е един от най-редките ценни метали.

Родият е един от благородните метали, устойчиви на корозия и срещащи се в платиновите и никеловите руди. Открит е през 1803 година от Уилям Уоластън именно в такава руда. Името си получава заради розовия цвят на едно от хлорните му съединения, получено след реакция със силно киселинната смес царска вода.

Около 81% от световното производство на родий се използва като катализатор в каталитичните конвертори на автомобилите. Тъй като е много устойчив на корозия и на повечето агресивни химикали, както и заради неговата рядкост, родият обикновено се използва в сплав с платина или паладий за изготвянето на устойчиви на висока температура и корозия покрития. Бялото злато често се покрива с тънък родиев слой, за да се подобри външният му вид.

История[редактиране | редактиране на кода]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература