Телур

Телур
Телур – сребристобял металоид – кристален телур; тъмнокафяв прах – аморфен телур Сребристобял металоид – кристален телур; тъмнокафяв прах – аморфен телур
Спектрални линии на телур Спектрални линии
Антимон ← Телур → Йод Se ↑ Te ↓ Po H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Телур, Te, 52
Група, период, блок	16, 5, p
Химическа серия	металоид
Електронна конфигурация	[Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 18, 6
CAS номер	13494-80-9
Свойства на атома
Атомна маса	127,60 u
Атомен радиус (изч.)	140 (123) pm
Ковалентен радиус	138±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс	206 pm
Степен на окисление	6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
Оксид	TeO3, TeO2 и TeO (умерено киселинни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,1
Йонизационна енергия	I: 869,3 kJ/mol II: 1790 kJ/mol III: 2698 kJ/mol IV: 3610 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Алотропи	кристален телур; аморфен телур
Кристална структура	шестоъгълна
Плътност	6240 kg/m3
Температура на топене	722,66 K (449,66 °C)
Температура на кипене	1261 K (988 °C)
Моларен обем	20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	17,49 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	114,1 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) – – 775 888 1042 1266
Скорост на звука	2610 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	201 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	≈1×104 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	≈100 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	2,67±0,7 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен
Модул на еластичност	43 GPa
Модул на срязване	16 GPa
Модул на свиваемост	65 GPa
Твърдост по Моос	2,25
Твърдост по Бринел	180 – 270 MPa
История
Наименуван	на Тера, римска богиня на Земята
Откритие	Франц-Йозеф Мюлер (1782 г.)
Изолиране	Мартин Клапрот (1798 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 120Te 0,09 % стабилен 121Te синт. 16,78 дни ε 121Sb 122Te 2,55 % стабилен 123Te 0,89 % стабилен 124Te 4,74 % стабилен 125Te 7,07 % стабилен 126Te 18,84 % стабилен 127Te синт. 9,35 часа β- 127I 128Te 31,74 % 2,2×1024 г. β-β- 128Xe 129Te синт. 1,16 часа β- 129I 130Te 34,08 % 7,9×1020 г. β-β- 130Xe
Телур в Общомедия

Телур се нарича химичният елемент с атомен номер 52. Отбелязва се със символа Te. Причислява се към металоидите.

Характеристики

Физични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H₂TeO₃) с редуктор серен диоксид (SO₂), телурът е аморфен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребристобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te₂.

Химични свойства

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Изотопи

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Наличие в природата

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

История

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Телурът (на латински: tellus – „земя“) е открит през XVIII век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния румънски град Алба Юлия. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла листнозлатна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в окръг Алба)).

За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Производство

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag₂Te (хесит), AuTe₂ (калаверит), PbTe (алтаит).

Съединения

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В кислород телурът гори със синьозелен пламък, при което се получава телуров диоксид:

${\ce {Te + O2 -> TeO2}}$

Телуровият диоксид има амфотерен характер:

${\ce {TeO2 + 2KOH -> K2TeO3 + H2O}}$

${\ce {TeO2 + 2H2SO4 -> TeSO4 + 2H2O + SO2 + O2}}$

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който подобно на сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

${\ce {Te + H2 -> H2Te}}$

Телуровият диоксид взаимодейства с O₂, при което се получава телуров триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

${\ce {2TeO2 + O2 -> 2TeO3 ->[{T}] 2TeO2 + O2}}$

На двата оксида съответстват телуристата и телуровата киселина, съответно солите, наричани телурити и телурати:

${\ce {TeO2 + H2O -> H2TeO3}}$

${\ce {TeO3 + H2O -> H2TeO4}}$

Освен тях е известна и шестосновната бяла кристална ортотелурова киселина (H₆TeO₆). Известни са и нейни соли като хексасребърен ортотелурат (Ag₆TeO₆) и динатриев хидрогенортотелурат (Na₂H₄TeO₆).

Биологични ефекти

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

При вътрешно поглъщане на телурови съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, затова хора, погълнали телур, започват да миришат на чесън.

Техника на безопасност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Източници

Използвана литература

• Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
• Alessandrello, A. et al. New limits on naturally occurring electron capture of 123Te // Physical Review C 67. 2003. DOI:10.1103/PhysRevC.67.014323. p. 014323. (на английски)
• Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.