Телур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Телур
Телур – сребристо-бял металоид – кристален телур;черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Сребристо-бял металоид – кристален телур;
черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Спектрални линии на телур
АнтимонТелурЙод
Se

Te

Po
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Телур, Te, 52
Група, период, блок 165p
Химическа серия металоид
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 6
CAS номер 13494-80-9
Свойства на атома
Атомна маса 127,60 u
Атомен радиус (изч.) 140 (123) pm
Ковалентен радиус 138±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс 206 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
Оксид TeO3, TeO2 и TeO (умерено киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
2,1
Йонизационна енергия I: 869,3 kJ/mol
II: 1790 kJ/mol
III: 2698 kJ/mol
IV: 3610 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Алотропи кристален телур;
аморфен телур
Кристална структура шестоъгълна
Плътност 6240 kg/m3
Температура на топене 722,66 K (449,66 °C)
Температура на кипене 1261 K (988 °C)
Моларен обем 20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 17,49 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 114,1 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 775 888 1042 1266
Скорост на звука 2610 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 201 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост ≈1×104 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление ≈100 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 2,67±0,7 W/(m·K)
Магнетизъм диамагнитен[1]
Модул на еластичност 43 GPa
Модул на срязване 16 GPa
Модул на свиваемост 65 GPa
Твърдост по Моос 2,25
Твърдост по Бринел 180 – 270 MPa
История
Наименован на Тера, римска богиня на Земята
Откритие Франц-Йозеф Мюлер (1782 г.)
Изолиране Мартин Клапрот (1798 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
120Te 0,09 % стабилен
121Te синт. 16,78 дни ε 121Sb
122Te 2,55 % стабилен
123Te 0,89 % стабилен[2]
124Te 4,74 % стабилен
125Te 7,07 % стабилен
126Te 18,84 % стабилен
127Te синт. 9,35 часа β- 127I
128Te 31,74 % 2,2×1024 г. β-β- 128Xe
129Te синт. 1,16 часа β- 129I
130Te 34,08 % 7,9×1020 г. β-β- 130Xe
Телур в Общомедия


Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.

Харектеристики[редактиране | редактиране на кода]

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Както другите елементи от шестнадесета група, и телура има алотропни форми. Има т.т. 450 °С и т.к. 990 °С. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.

Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Телурът (на латински: tellus – Земя) е открит през 18-ти век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).

За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит).

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:

Телурният диоксид има амфотерен характер:

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който както сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

Телуреният диоксид вазимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина и телуритни и телуратни соли:

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуриста (H7TeO7).

Известни са и техни соли като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6) и динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора погълнали телур замирисват на чесън.

Техника на безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература
  • ((en)) Lide, D. R.. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5.
  • ((en)) Alessandrello, A. и др. New limits on naturally occurring electron capture of 123Te. // Physical Review C 67. 2003. DOI:10.1103/PhysRevC.67.014323. с. 014323.
  • Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.