Телур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Телур, 52Te
Tellurium crystal.jpg
сребрист, блестящ
Общи данни
АнтимонТелурЙод
Se

Te

Po
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Телур, Te, 52
Група, период, блок 16, 5, p
Химическа серия Металоид
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 6
Electron shell 052 Tellurium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 127,60 u
Атомен радиус 160 pm
Ковалентен радиус 136 pm
Радиус на ван дер Ваалс 206 pm
Степен на окисление 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2 ​
Електроотрицателност 2,1 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: 869,3 kJ/mol
Tellurium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура хексагонална
Hexagonal.svg
Плътност 6240 kg/
Температура на топене 722,66 K
(449,51 °C)
Температура на кипене 1261 K
(988 °C)
Специф. топлина на топене 17,91 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 114,1 kJ/mol
Скорост на звука 2610 m/s
Специф. топлинен капацитет 25,73 J/(kg·K)
Топлопроводимост 1,97 – 3,38 W/(m·K)

Телур е химичен елемент с атомно число 52 и обозначение Te, който се причислява към металоидите.

Разпространение и получаване[редактиране | редактиране на кода]

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали-Аг2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит). За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Както другите елементи от шеста група и телура има алотропни форми. Има т.т. 450°С и т.к. 990 °С. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2) телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.

Физиологично действие[редактиране | редактиране на кода]

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора погълнали телур замирисват на чесън.

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид.

Te + O2 --> TeO2

Телурният диоксид има амфотерен характер.

TeO2 + 2KOH --> K2TeO3 + H2O

TeO2 + H2SO4 --> TeSO4 + H2O

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който както сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина.

Те + Н2 --> Н2Те

Телуреният диоксид вазимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада.

2TeO2 + O2 --> 2TeO3

2TeO3 <--> 2TeO2 + O2

На двата оксида съответсват телуристта и телурена киселина и телуритни и телуратни соли.

ТеО2 + H2O --> H2TeO3

TeO3 + H2O --> H2TeO4

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуристта киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуристта (H7TeO7).

Известни са и техни соли като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6) и динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).

История[редактиране | редактиране на кода]

Телурът (от Латински, 'tellur'-земя) е открит през 18-ти век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.