Телур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
52 АнтимонТелурЙод
Se

Te

Po
Външен вид

сребрист, блестящ

сребрист, блестящ
Общи данни
Име, символ, № Телур, Te, 52
Химическа серия Металоид
Група, период, блок 16, 5, p
Свойства на атома
Атомна маса 127,60 u
Атомен радиус 160 pm
Ковалентен радиус 136 pm
Радиус на ван дер Ваалс 206 pm
Електронна конфигурация [Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 18, 6
Оксидационни с-ния (оксид) 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2 ​
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 6240 kg/m³
Температура на топене 722,66 K (449,51 °C)
Температура на кипене 1261 K (988 °C)
Специф. топлина на топене 17,91 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 114,1 kJ/mol
Скорост на звука 2610 m/s при 20° C K
Други
Електроотрицателност 2,1 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 25,73 J/(kg·K)
Топлопроводимост 1,97 – 3,38 W/(m·K)
Йонизационен потенциал 869,3 kJ/mol

Телур е химичен елемент с атомно число 52 и обозначение Te, който се причислява към металоидите.

Разпространение и получаване[редактиране | редактиране на кода]

Среща се както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали-Аг2Te (хесит), AuTe2 (калаверит), PbTe (алтаит). За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Както другите елементи от шеста група и телура има алотропни форми. Има т.т. 450°С и т.к. 990 °С. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H2TeO3) с редуктор серен диоксид (SO2) телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te2.

Физиологично действие[редактиране | редактиране на кода]

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора погълнали телур замирисват на чесън.

Съединения[редактиране | редактиране на кода]

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид.

Te + O2 --> TeO2

Телурният диоксид има амфотерен характер.

TeO2 + 2KOH --> K2TeO3 + H2O

TeO2 + H2SO4 --> TeSO4 + H2O

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който както сероводорода има миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина.

Те + Н2 --> Н2Те

Телуреният диоксид вазимодейства с O2, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада.

2TeO2 + O2 --> 2TeO3

2TeO3 <--> 2TeO2 + O2

На двата оксида съответсват телуристта и телурена киселина и телуритни и телуратни соли.

ТеО2 + H2O --> H2TeO3

TeO3 + H2O --> H2TeO4

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуристта киселина (H6TeO6) и седемосновната пероксителуристта (H7TeO7).

Известни са и техни соли като хексасребърен ортотелурит (Ag6TeO6) и динатриев хидрогенортотелурит (Na2H4TeO6) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K2H4TeO7).

История[редактиране | редактиране на кода]

Телурът (от Латински, 'tellur'-земя) е открит през 18-ти век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Николай Коларов, Неорганична химия, Издателство Техника, София, 1975 г.