Мартин Хайнрих Клапрот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мартин Клапрот)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартин Хайнрих Клапрот
Martin Heinrich Klaproth
германски химик

Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия
Научна дейност
Област химия
Работил в Берлински университет
Известен с откриване на урана, циркония и церия
Мартин Хайнрих Клапрот в Общомедия

Мартин Хайнрих Клапрот (на немски: Martin Heinrich Klaproth) е германски химик, открил урана (1789), циркония (1789) и церия (1803) и наименувал титана (1795) и телура (1798).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клапрот е роден във Вернигероде. През голяма част от живота си работи като аптекар. След като служи като асистент в аптеки в Кведлинбург, Хановер, Берлин и Данциг, той остава в Берлин след смъртта на Валентин Розе през 1771 г., за да наследи бизнеса му, а през 1780 г. започва свой собствен в града. През 1787 г. е назначен за лектор по химия към Пруската кралска артилерия, а когато Берлинският университет е основан през 1810 г., той е избран за професор по химия. По това време той е един от водещите химици в Германия.

Като точен и добросъвестен работник, той полага усилия да подобри и систематизира процесите на аналитичната химия и минералогията, а признателността му към количествените методи го прави един от най-ранните привърженици на доктрините на Антоан Лавоазие извън Франция. Клапрот намира елемента титан в рудата рутил през 1791 г., вярвайки че това е ново откритие, но се оказва, че Уилям Грегор вече е открил титан първи, след като го е намерил в илменит по-рано през същата година. Все пак, Клапрот става първият, открил урана, докато изучава уранитит.[1] Освен това, той открива циркония и характеризира урана и циркония като отделни елементи, макар че не успява да ги получи в чист вид. Той уточнява състава на множество вещества, които дотогава не са добре познати, включително телур, стронций, церий и хром. През 1798 г. установява, че минералите калцит и арагонит имат еднакъв химичен състав – СаСО3 (полиморфизъм).

Своите над 200 труда той събира в Beiträge zur chemischen Kenntnis der Mineralkörper (5 тома, 1795 – 1810) и Chemische Abhandlungen gemischten Inhalts (1815). Клапрот е избран за член на Британското кралско научно дружество през 1795 г.[2] и за чуждестранен член на Кралската шведска академия на науките през 1804 г.

Умира на 1 януари 1817 г. в Берлин. Кратерът Клапрот на Луната е кръстен в негова чест. Синът му, Юлиус Клапрот, става известен ориенталист.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Klaproth, M. H.. Chemische Untersuchung des Uranits, einer neuentdeckten metallische Substanz. // Chem. Ann. Freunde Naturl. (2). 1789. с. 387 – 403.
  2. Library and Archive catalog. // Royal Society. Посетен на 8 март 2012.
  3. Walravens, H. Julius Klaproth. His Life and Works with Special Emphasis on Japan. // Japonica Humboldtiana 10. 2006. с. 177 – 191.