Арагонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арагонит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
CaCO₃
Класификация на Щрунц5.AB.15
Характеристики
Цвятжълт цвят
Твърдост по Моос3,75
Цвят на чертатабяло
Плътност2,93 g/cm³
Арагонит в Общомедия
Арагонит

Арагонитът е минерал, полиморфна форма на калцита (CaCO3)̀. CaO-56,0%, CO2-44,0%. Калциевият карбонат обикновено кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане и във вид на арагонит при високо налягане. В естествено състояние се среща в черупките на някои мекотели. Фосилните черупки на някои изчезнали амонити образуват скъпоценния камък амолит, състоящ се основно от арагонит. Към групата на арагонита се отнасят още минералите церусит (PbCO3), стронцианит (SrCO3) и витерит (BaCO3).

Названието си е получил от Вернер през 1796 г. по името на областта Арагон в Испания.[1]

Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагоита понякога има и сферичен строеж и го наричат грахов. В геологията кълбовидни и елипсовидни образования притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити имащи форма като клонче и стебло ги наричат железни цветя.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. арагонит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.

Литература[редактиране | редактиране на кода]