Арагонит
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Арагонит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | CaCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.15 |
| Характеристики | |
| Цвят | жълто |
| Твърдост по Моос | 3,75 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2,93 g/cm³ |
| Арагонит в Общомедия | |
Арагонитът е минерал, полиморфна форма на калцита (CaCO3)̀.[1][2] CaO-56,0%, CO2-44,0%. Калциевият карбонат обикновено кристализира във вид на калцит при атмосферно налягане и във вид на арагонит при високо налягане. В естествено състояние се среща в черупките на някои мекотели. Фосилните черупки на някои изчезнали амонити образуват скъпоценния камък амолит, състоящ се основно от арагонит. Към групата на арагонита се отнасят още минералите церусит (PbCO3), стронцианит (SrCO3) и витерит (BaCO3).
Названието си е получил от Вернер през 1796 г. по името на областта Арагон в Испания.[3]
Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3 грама на куб. см. Формата му е ромбична. Цветът му е бял, сив, бледо жълт, зелен, син, виолетов и черен. Блясъкът му е матов. В състава му има примеси от олово, цинк и стронций, които променят цвета на минерала. Арагонитът понякога има и сферичен строеж и го наричат „грахов“. В геологията кълбовидни и елипсовидни образувания, притежаващи слоести и лъчисти строежи ги наричат оолити, а арагонити, имащи форма като клонче и стебло ги наричат „железни цветя“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. арагонит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 92.
- ↑ Касъров, Лука. арагонит // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 64. Посетен на 20 октомври 2025.
- ↑ арагонит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 115 – 117. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 110-111. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 489 – 491.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 609 – 612.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 113.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 85 – 87.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 12 – 13.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лунин, Константина. Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България (Архив на горещи новини) // Софийски университет "Свети Климент Охридски", 19 септември 2013. Посетен на 22 април 2024.
- арагонит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
