Церусит
| Церусит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | карбонатни минерали |
| Формула (повтаряща се единица) | PbCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.15 |
| Класификация на Дана | 14.1.3.4 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Специфично тегло | 6,5 |
| Церусит в Общомедия | |
Церуситът (известен също като оловен карбонат или бяла оловна руда) е минерал, състоящ се от оловен карбонат (PbCO3) и е важна оловна руда. Името му произлиза от латинското cerussa, оловно бяло.
Церуситът кристализира в орторомбичната кристална система и е изоморфен на арагонита. Подобно на арагонита, той много често е двоен, като съставните кристали са с псевдо-шестоъгълна форма. Три кристала обикновено са сдвоени заедно на две страни на призмата, създавайки шестлъчеви звездовидни групи, като отделните кристали се пресичат под ъгли от близо 60°. Кристалите се срещат често и обикновено имат много ярки и гладки повърхности.
Церуситът също се среща в компактни гранулирани маси, а понякога и във влакнести форми. Минералът обикновено е безцветен или бял, понякога сив или зеленикав оттенък и варира от прозрачен до полупрозрачен с непреклонен блясък. Той е много крехък. Има твърдост по Моос от 3 до 3,75 и специфично тегло 6,5.
Разновидност, съдържаща 7% цинков карбонат, заместващ оловния карбонат, е известна като иглесиазит от Иглесиас в Сардиния, където има находище.[1]
Церуситът може лесно да бъде разпознат по характерното си сдвояване, в съчетание с адамантиновия блясък и високото специфично тегло. Разтваря се с ефервесценция в разредена азотна киселина.[1]
Фино кристализирани образци са получени от мината Фридрихсеген в Ланщайн, Рейнланд-Пфалц, Йохангеоргенщат в Саксония, Щрибро в Чехия, Фениксвил в Пенсилвания, Броукън Хил в Нов Южен Уелс и няколко други местности.[1] Церуситът често се среща в значителни количества и има съдържание на олово до 77,5%.[1]
Оловният (II) карбонат е практически неразтворим в неутрална вода (продукт на разтворимост [Pb2+][CO32−] ≈ 1,5×10−13 при 25 °C), но ще се разтвори в разредени киселини.
Търговска употреба[редактиране | редактиране на кода]
„Бялото олово“ е ключовата съставка на (вече спрени от употреба) оловни бои. Поглъщането на стърготини от боя на оловна основа е най-честата причина за отравяне с олово при деца.[2][3][4]
Както „бялото олово“, така и оловният ацетат са използвани в козметиката през цялата човешка история, въпреки че тази практика е преустановена в западните страни.[5]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Кристал церусит, вторична оловна руда -
![Светлината на пустинята е един от най-големите фасетирани церусити в света, 890 карата.[6]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Light_of_the_Desert.jpg/145px-Light_of_the_Desert.jpg)
Светлината на пустинята е един от най-големите фасетирани церусити в света, 890 карата.[6] -
Безцветен кристал церусит, който е включен в зелен малахит -
Пример за ретикуларен растеж
![Светлината на пустинята е един от най-големите фасетирани церусити в света, 890 карата.[6]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Light_of_the_Desert.jpg)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Венецианска церуса – козметика на базата на церусит, за която се смята, че е носена от кралица Елизабет I от Англия
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Spencer, Leonard James (1911). "Cerussite". In Chisholm, Hugh (ed.). Encyclopædia Britannica. Vol. 5 (11th ed.). Cambridge University Press. p. 762.
- ↑ Lead Poisoning in Children // Архивиран от оригинала на 2006-09-25. Посетен на 2023-10-03.
- ↑ California Poison Control System: Lead Poisoning // Архивиран от оригинала на 2007-01-14. Посетен на 2023-10-03.
- ↑ Ellis, M. R. и др. Lightening the lead load in children // Am Fam Physician 62 (3). August 2000. с. 545-54, 559-60.
- ↑ Gunn, Fenja. (1973). The Artificial Face: A History of Cosmetics. — as cited in Leisure Activities of an 18th Century Lady and Reading Our Lips: The History of Lipstick Regulation in Western Seats of Power Архив на оригинала от 2006-09-05 в Wayback Machine.
- ↑ Iconic: Light of the Desert // 2009-11-26. Посетен на 2012-07-25.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Златарски, Георги. Рудите в България (Материали по геологията и минералогията на България) // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 117. Посетен на 8 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 111-112. Посетен на 1 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 511-514.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 622.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 739-740.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 205-206.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Лунин, Константина. Музей по минералогия, петрология и полезни изкопаеми на СУ - най-старото хранилище за скали и минерали в България (Архив на горещи новини) // Софийски университет "Свети Климент Охридски", 19 септември 2013. Посетен на 22 април 2024.
- Нешева, Лариса. Експозиция "Минерали на България" // Национален музей "Земята и хората". Посетен на 24 април 2024.
- церусит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cerussite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |