Витерит
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Витерит | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | BaCO₃ |
| Класификация на Щрунц | 5.AB.15 |
| Класификация на Дана | 14.1.3.2 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Витерит в Общомедия | |

Бариевият карбонат (BaCO3), познат и като витерит, е природен карбонат на бария с химичен състав BaO = 77,7% и CO2 = 22,3%.[1][2][3][4] За него са характерни зърнести, гроздовидни и окръглени агрегати. Цветът му е бял, понякога с жълт оттенък. Относително тегло 4.3g/cm3, твърдост 3-3,5. Разтваря се добре във вода и под въздействието на слаби киселини. Витеритът в природата се образува като вторичен минерал на бария. Процесът на превръщане на бария във витерит се обуславя от въздействие на хидротермални разтвори, съдържащи K2CO3 и NaCO3.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. витерит // Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 31.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. витерит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 177.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. витерит // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1958. с. 111.
- ↑ витерит (witherite) // mindat.org. Посетен на 8 септември 2025. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 491.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 612 – 613.
- Минчева-Стефанова, Йорданка; Костов, Руслан И. Регистър на минералите в България // Списание на българското геологическо дружество 61 (1-3). 2000. с. 115.
|