Хафний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хафний
Hf-crystal bar.jpg
Стоманено сив
Спектрални линии на хафний
ЛутецийХафнийТантал
Zr

Hf

Rf
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Хафний, Hf, 72
Група, период, блок 46d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d2 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 10, 2
CAS номер 7440-58-6
Свойства на атома
Атомна маса 178,49(2) u
Атомен радиус (изч.) 155 (208) pm
Ковалентен радиус 150 pm
Степен на окисление 4
Оксид амфотерен
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,3
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна
Плътност 13310 kg/m3
Температура на топене 2506 K
(2232,85 °C)
Температура на кипене  4876 K
(Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „ “, °C)
Специф. топлина на топене 27,2 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 571 kJ/mol
Скорост на звука 3010 m/s
Специф. топл. капацитет 25.73 J/(kg·K)
Топлопроводимост 23 W/(m·K)
Хафний в Общомедия


Хафний е химичен елемент със символ Hf и атомен номер 72. Като сребристо сив преходен метал, хафният химически наподобява цирконий и се намира в циркониеви минерали. Неговото съществуване е предречено от Дмитрий Менделеев през 1869 г. Хайфният е предпоследният открит елемент от тези със стабилни изотопи. Открит е от Дирк Костър и Георг фон Хевеси през 1923 в Копенхаген, Дания и е наречен на латинското име (Hafnia) на Конпенхаген.

Хафний

Хафний се използва в производството на жици, електроди и др. Неговото голямо сечение на неутронен захват го прави добър материал за неутронно поглъщане в АЕЦ. Някои суперсплави, използвани за специални приложения, съдържат хафний в комбинация с ниобий, титан или волфрам.