Рений

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
75 ВолфрамРенийОсмий
Tc

Re

Bh
Външен вид

сребристо-сив метал

сребристо-сив метал
Общи данни
Име, символ, № Рений, Re, 75
Химическа серия Преходен метал
Група, период, блок 7, 6, d
Свойства на атома
Атомна маса 186,207 u
Атомен радиус 137 pm
Ковалентен радиус 151±7 pm
Радиус на ван дер Ваалс pm
Електронна конфигурация [Xe] 4f145d5 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 13, 2
Оксидационни с-ния (оксид) 7, 6, 5, 4, 3,
2, 1, 0, −1, −3 (7)
Кристална структура хексагонална
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Плътност 21000 kg/m³
Температура на топене 3453 K (3180 °C)
Температура на кипене 5873 K (5600 °C)
Специф. топлина на топене 63,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 704 kJ/mol
Скорост на звука 4700 m/s при 293 K
Други
Електроотрицателност 1,9 (скала на Полинг)
Специф. топлинен капацитет 136,84 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 5,18x106 S/m
Топлопроводимост 48 W/(m·K)
Йонизационен потенциал I1=759, I2=1600 kJ/mol

Рений (на латински: Rhenium) е химичен елемент, който се означава със символа Re и има пореден номер 75 в периодичната система. Много рядък сребристо-бял, тежък, поливалентен метал. Реният прилича на магнезия по химична структура и се ползва в някои сплави.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Реният е един от последните открити елементи, съществуващи в природата, и един от последните, за които е открито, че имат стабилен изотоп. Съществуването на все още неоткрития елемент в позицията, която заема в периодичната таблица, е било предположено още от Хенри Мозли през 1914 г., но е открит от Валтер Ноддак, Ида Таке и Ото Берг в Германия през 1925 г. в лабораториите на компанията Siemens & Halske. Относително чист рений учените успяват да получат едва през 1928 г. За получаването на 1 g рений е трябвало да се преработят повече от 600 kg норвежки молибденит (molybdenite).

Добиване[редактиране | редактиране на кода]

Реният не се намира свободно в природата, но се съдържа в много малки количества в минерала гадолинит и в концентрация до 0,2% в минерала молибденит, основният му комерсиален източник. Извлича се чрез пирометалургичен процес от медно-сулфидни руди. Световният добив на рений през 2008 г. възлиза на 57 тона. Най-големият производител е чилийската компания Molymet.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Този елемент се използва в платинено-рениевите катализатори, които са необходими за получаването на безоловен, високооктанов бензин. Също така при високотемпературни суперсплави, които се ползват при построяването на части за самолетни двигатели. Друго любопитно приложение на този елемент е използването му в светкавиците на фотоапаратите.