Рений

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рений, 75Re
Rhenium single crystal bar and 1cm3 cube.jpg
сребристо-сив метал
Общи данни
ВолфрамРенийОсмий
Tc

Re

Bh
Водород
Хелий
Литий
Берилий
Бор
Въглерод
Азот
Кислород
Флуор
Неон
Натрий
Магнезий
Алуминий
Силиций
Фосфор
Сяра
Хлор
Аргон
Калий
Калций
Скандий
Титан
Ванадий
Хром
Манган
Желязо
Кобалт
Никел
Мед
Цинк
Галий
Германий
Арсен
Селен
Бром
Криптон
Рубидий
Стронций
Итрий
Цирконий
Ниобий
Молибден
Технеций
Рутений
Родий
Паладий
Сребро
Кадмий
Индий
Калай
Антимон
Телур
Йод
Ксенон
Цезий
Барий
Лантан
Церий
Празеодим
Неодим
Прометий
Самарий
Европий
Гадолиний
Тербий
Диспросий
Холмий
Ербий
Тулий
Итербий
Лутеций
Хафний
Тантал
Волфрам
Рений
Осмий
Иридий
Платина
Злато
Живак
Талий
Олово
Бисмут
Полоний
Астат
Радон
Франций
Радий
Актиний
Торий
Протактиний
Уран
Нептуний
Плутоний
Америций
Кюрий
Берклий
Калифорний
Айнщайний
Фермий
Менделевий
Нобелий
Лоуренсий
Ръдърфордий
Дубний
Сиборгий
Борий
Хасий
Майтнерий
Дармщатий
Рьонтгений
Коперниций
Нихоний
Флеровий
Московий
Ливерморий
Тенесин
Оганесон
Име, символ, № Рений, Re, 75
Група, период, блок 7, 6, d
Химическа серия Преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f145d5 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 13, 2
Electron shell 075 Rhenium - no label.svg
Свойства на атома
Атомна маса 186,207 u
Атомен радиус 137 pm
Ковалентен радиус 151±7 pm
Степен на окисление 7, 6, 5, 4, 3,
2, 1, 0, −1, −3
Електроотрицателност 1,9 (скала на Полинг)
Йонизационен потенциал I: I1=759, I2=1600 kJ/mol
Rhenium spectrum visible.png
Физични свойства
Агрегатно състояние Твърдо вещество
Кристална структура хексагонална
Hexagonal.svg
Плътност 21000 kg/
Температура на топене 3453 K
(3180 °C)
Температура на кипене 5873 K
(5600 °C)
Специф. топлина на топене 63,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 704 kJ/mol
Скорост на звука 4700 m/s
Специф. топлинен капацитет 136,84 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 5,18x106 S/m
Топлопроводимост 48 W/(m·K)

Рений (на латински: Rhenium) е химичен елемент, който се означава със символа Re и има пореден номер 75 в периодичната система. Много рядък сребристо-бял, тежък, поливалентен метал. Реният прилича на магнезия по химична структура и се ползва в някои сплави.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Реният е един от последните открити елементи, съществуващи в природата, и един от последните, за които е открито, че имат стабилен изотоп. Съществуването на все още неоткрития елемент в позицията, която заема в периодичната таблица, е било предположено още от Хенри Мозли през 1914 г., но е открит от Валтер Ноддак, Ида Таке и Ото Берг в Германия през 1925 г. в лабораториите на компанията Siemens & Halske. Относително чист рений учените успяват да получат едва през 1928 г. За получаването на 1 g рений е трябвало да се преработят повече от 600 kg норвежки молибденит (molybdenite).

Добиване[редактиране | редактиране на кода]

Реният не се намира свободно в природата, но се съдържа в много малки количества в минерала гадолинит и в концентрация до 0,2% в минерала молибденит, основният му комерсиален източник. Извлича се чрез пирометалургичен процес от медно-сулфидни руди. Световният добив на рений през 2008 г. възлиза на 57 тона. Най-големият производител е чилийската компания Molymet.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Този елемент се използва в платинено-рениевите катализатори, които са необходими за получаването на безоловен, високооктанов бензин. Също така при високотемпературни суперсплави, които се ползват при построяването на части за самолетни двигатели. Друго любопитно приложение на този елемент е използването му в светкавиците на фотоапаратите.