Рений

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рений
Рений – сребристо-сив метал
Сребристо-сив метал
Спектрални линии на рений
ВолфрамРенийОсмий
Tc

Re

Bh
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Рений, Re, 75
Група, период, блок 76d
Химическа серия преходен метал
Електронна конфигурация [Xe] 4f14 5d5 6s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 18, 32, 13, 2
CAS номер 7440-15-5
Свойства на атома
Атомна маса 186,207 u
Атомен радиус (изч.) 135 (188) pm
Ковалентен радиус 151±7 pm
Степен на окисление 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −3
Оксид Re2O7, ReO3, Re2O5 и ReO2 (киселинни)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,9
Йонизационна енергия I: 760 kJ/mol
II: 1260 kJ/mol
III: 2510 kJ/mol
IV: 3640 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътноопакована
Плътност 21020 kg/m3
Температура на топене 3459 K (3186 °C)
Температура на кипене 5903 K (5630 °C)
Моларен обем 8,858×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене 60,43 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 704 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 3303 3614 4009 4500 5127 5954
Скорост на звука 4700 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет 137 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост 5,6×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление 0,193 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост 48 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен
Модул на еластичност 463 GPa
Модул на срязване 178 GPa
Модул на свиваемост 370 GPa
Коефициент на Поасон 0,3
Твърдост по Моос 7
Твърдост по Викерс 1350 – 7850 MPa
Твърдост по Бринел 1320 – 2500 MPa
История
Наименован на реката Рейн
(на латински: Rhenus)
Откритие Масатака Огава (1908 г.)
Изолиране (1919 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
185Re 37,4 % стабилен
187Re 62,6 % 4,12×1010 г. β- 187Os
Рений в Общомедия

Рений (на латински: Rhenium) е химичен елемент, който се означава със символа Re и има пореден номер 75 в периодичната система. Много рядък сребристо-бял, тежък, поливалентен метал. Реният прилича на магнезия по химична структура и се ползва в някои сплави.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Реният е един от последните открити елементи, съществуващи в природата, и един от последните, за които е открито, че имат стабилен изотоп. Съществуването на все още неоткрития елемент в позицията, която заема в периодичната таблица, е било предположено още от Хенри Мозли през 1914 г., но е открит от Валтер Ноддак, Ида Таке и Ото Берг в Германия през 1925 г. в лабораториите на компанията Siemens & Halske. Относително чист рений учените успяват да получат едва през 1928 г. За получаването на 1 g рений е трябвало да се преработят повече от 600 kg норвежки молибденит (molybdenite).

Добиване[редактиране | редактиране на кода]

Реният не се намира свободно в природата, но се съдържа в много малки количества в минерала гадолинит и в концентрация до 0,2% в минерала молибденит, основният му комерсиален източник. Извлича се чрез пирометалургичен процес от медно-сулфидни руди. Световният добив на рений през 2008 г. възлиза на 57 тона. Най-големият производител е чилийската компания Molymet.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Този елемент се използва в платинено-рениевите катализатори, които са необходими за получаването на безоловен, високооктанов бензин. Също така при високотемпературни суперсплави, които се ползват при построяването на части за самолетни двигатели. Друго любопитно приложение на този елемент е използването му в светкавиците на фотоапаратите.