Хайнрих Барт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Барт
Хайнрих Барт 
Роден: 16 февруари 1821
Хамбург, Германия
Починал: 25 ноември, 1865
Берлин, Германия

Хайнрих Барт (на немски Heinrich Barth) (1821 - 1865) немски историк, филолог, географ и пътешественик.

През 1844 година завършва Берлинския университет, като по време на следването си посещава Италия и Сицилия, което пътуване спомага за запознаването му с начините на провеждане на полеви изследвания. След завършване на следването си заминава за Лондон, където една година усилено изучава арабски език, който усвоява до съвършенство, и владеенето на който много му помага в последвалите пътувания в арабския свят.

От 1845 до 1847 година пътува в Испания и страните от североафриканското крайбрежие - Мароко, Алжир, Тунис, Либия и Египет. Изкачва се по Нил до Уади Халфа, прекосява Синайския п-ов, посещава Сирия, Мала Азия, Турция и Гърция, като навсякъде се запознава с древните архитектурни забележителности на посетените страни и изучава бита и традициите на местното население.

След завръщането си от своето първо голямо пътуване за около две години е преподавател в Берлинския университет, като през това време написва и издава първата си книга посветена на пътуването му в средиземноморските страни.

По настояване на пруския посланик в Англия и някои учени в т.ч. Александър фон Хумболт и Адолф Офервег Барт е включен в британската сахарска експедиция на Джеймс Ричардсън.

През декември 1849 година експедицията тръгва от Тунис достига до Триполи по крайбрежието, където Барт се присъединява към нея и от където поемат на юг. В района на Гат (24°58′ с. ш. 10°10′ и. д. / 24.966667° с. ш. 10.166667° и. д., Югозападна Либия) описва, зарисува и изучава скалните рисунки по склоновете на планината Тасили н`Аджер на древните жители на Сахара, свидетелствуващи за богатата флора и фауна в централната част на пустинята няколко хилядолетия назад. Тези негови находки и научните му изводи за изменението на климата на Сахара и условията на живот на населението ѝ в исторически обозримото минало определят за 100 години напред бурния интерес у европейците за палеогеографията на пустинята. В началото и средата на ХХ в. са открити и изследвани много нови находки, които потвърждават неговите първични изводи. Освен това Барт се интересува от езика и бита на туарегите, растителността и животинския свят, отбелязва положението на планинските масиви и определя координатите на множество географски обекти.

От Гат експедицията продължава на юг и през октомври 1850 пристига в Агадес (сега в Централен Нигер, 16°58′ с. ш. 7°59′ и. д. / 16.966667° с. ш. 7.983333° и. д.). От Агадес тримата се движат на юг, но скоро се разделят. Барт продължава на юг до Кано в Северна Нигерия и от там на изток до Кукава в Североизточна Нигерия (на запад от езерото Чад), където пристига през май 1851 година и се среща с Адолф Офервег. Там двамата научават за смъртта на Ричардсън на 4 март 1851 година и Барт става ръководител на експедицията.

В края на май 1851 година тръгва самостоятелно на юг и достига до Йола (в горното течение на река Бенуе, в Източна Нигерия), след което се връща обратно в Кукава, където отново се съединява с отряда на Адолф Офервег. През септември и октомври двамата заедно изследват областта Канем (на североизток от езерото Чад). В края на 1851 и началото на 1852 двамата вземат участие във военен поход на местния управител в района на долното течение на река Логоне (ляв приток на Шари).

От март до август изследва областта Бигирми (на югоизток от езерото), след което отново се завръща на брега на езерото, където научава, че и Адолф Офервег е починал от тропическа малария и Барт остава сам. Съвместните изследвани на Барт и Ричардсън разрешават в общи линии загадката на езерото Чад. Те установяват, че в езерото се вливат няколко реки от юг и югозапад, но не изтича нито една. Доказват "движещите се брегове" на езерото в зависимост от редуването на влажните и сухите сезони и режима на подхранващите го реки. Откриват горното течение на пълноводната река Бенуе (най-голям ляв приток на Нигер).

Въпреки, че остава сам Барт не прекратява изследванията си и в края на 1852 година от Кукава се движи на запад до Зиндер (13°48′ с. ш. 8°59′ и. д. / 13.8° с. ш. 8.983333° и. д., сега в Южен Нигер), където получава дългоочакваните пари за експедицията. Благодарение на дългоочакваната материална поддръжка той решава да продължи на запад до Тимбукту и да изследва средния басейн на Нигер. През първата половина на 1853 година продължава на запад от Зиндер, като преминава през градовете Кацина и Сокото в Северна Нигерия и през лятото достига до река Нигер на юг от Ниамей (около Сей). От там продължава на северозапад и през септември 1853 година достига до Тимбукту, като става третия европеец след Александър Гордън Ленг и Рене Огюст Кайе посетил легендарния град.

Дългогодишните лишения по време на пътешествията му оказват влияние на неговото здраве. В Тимбокту прекарва дълго и тежко заболяване от треска и дизентерия, освен това животът му е в непрекъсната опасност и от враждебността на местните жители – фанатици-мюсюлмани. Тук на помощ обаче му идват неговите блестящи знания за арабската култура и религия. Същевременно няколко местни управници се стремят да извлекат лична изгода и да завържат търговия с европейските търговци чрез посредничеството на смелия пътешественик, от което Барт се възползва максимално за да продължи изследванията си.

Повече от половин година Барт пребивава в Тимбокту и през април 1854 се отправя обратно. Спуска по Нигер до Сей (13°06′ с. ш. 2°22′ и. д. / 13.1° с. ш. 2.366667° и. д., сега в Южен Нигер), като картира значителна част от средното течение на Нигер. В Кукава пристига в края на 1854 година. От там пресича Сахара от юг на север и през август 1855 година се добира до Триполи.

По време на 6-годишното си пътешествие събира богат географски, исторически, етнографски и лингвистичен материал, на базата на който написва огромен труд озаглавен "Пътешествия и открития в Северна и Централна Африка през 1849-1855", който излиза през 1858 в 5 тома и съдържа на 3500 страници, като тази книга е все още актуална относно етнографията на тогавашното население на Сахара.

От 1858 до 1864 извършва третото си голямо пътешествие като този път провежда изследвания на Балканския п-ов (в т.ч. територията на днешна България) и Мала Азия.

След завръщането си от последното си пътуване Барт е назначен за професор по география в Берлинския университет и заема тази длъжност до ранната си смърт през 1865 година.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Reisen und Entdeckungen in Nord- und Centralafrika in den Jahren 1849 bis 1855, bd. 1-5, Gotha, 1855-1858

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Heinrich Barth“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.