Рене Огюст Кайе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Рене Огюст Кайе
René August Caillié
френски изследовател
René Caillié.jpg
Роден
Починал
17 май 1838 г. (38 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Рене Огюст Кайе в Общомедия

Рене Огюст Кайе (на френски: René August Caillié) е френски пътешественик, изследовател на Африка, първият европеец посетил Тимбукту и завърнал се жив от там.

Ранни години (1799 – 1815)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 ноември 1799 година в Мозе сюр льо Миньон, департамент Дьо Севър, регион Поату-Шарант, Франция, в бедно семейство. Баща му, Франсоа Кайе, работи като хлебар, но четири месеца преди раждането на Рене е обвинен в дребна кражба и е осъден на 12 години тежък труд в наказателна колония в Рошфор, където през 1808 г., на 46-годишна възраст, умира. Майката му, Елизабет Лепин, умира три години по-късно през 1811 на 38-годишна възраст. След като остава сирак на 11 години, за Рене и неговата 18-годишна сестра Селестре се грижи баба им.

Пътешествия в Западна Африка (1815 – 1828)[редактиране | редактиране на кода]

След прочитането на „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо, едва на 16 години, Кайе напуска дома си и се записва като член на екипаж на френски военен кораб, плаващ в Сен Луи на брега на днешен Сенегал в Западна Африка, където съвършено изучава арабски език и се запознава с бита и обичаите на местните жители. След това Кайе прекосява Атлантическия океан и посещава Гваделупа. Две години по-късно, през 1818 г., отново се завръща в Западна Африка, като придружава британска експедиция през пустинята Форло до Бакел на река Сенегал. За известно време се връща във Франция, но през 1824 отново е в Сенегал.

По това време Френското географско дружество определя голямата сума за онова време от 10 хил. франка, за този който успее да се добере до центъра на арабската търговия в Западна Африка – Тимбукту, от която оферта бедния Кайе живо се заинтересува. Прекарва осем месеца северно от река Сенегал, където живее сред местните маври и се запознава основно със законите и обичаите на исляма. След завръщането си представя своя проект пред френския управител на Сенегал, но той не е приет и Кайе отива в Сиера Леоне (тогава британска колония) и се хваща на работа като надзирател в плантация за индиго.

На 19 април 1827 г., с 2000 франка в джоба и преоблечен като мюсюлманин, Кайе се присъединява към един арабски керван с версията, че е арабин от Египет отвлечен от френските власти в Сенегал и искащ да се върне в родината си. Преминава през платото Фута Джалон достига до Куруса (10°37′ с. ш. 9°52′ з. д. / 10.616667° с. ш. 9.866667° з. д., на река Нигер) и оттам тръгва на изток, а след това на север и достига до Джене (14°00′ с. ш. 4°30′ з. д. / 14° с. ш. 4.5° з. д., на река Бени). След това по реките Бени и Нигер на 20 април 1828 след едногодишно пътуване (пет месеца прекарва на едно място поради сериозно заболяване) се спуска до Тимбукту.

След като прекарва две седмици (20 април – 4 май) в Тимбукту се присъединява към търговски керван и става първият европеец, който пресича Сахара от юг на север до Мароко, като открива източната част на пясъчната пустиня Ел Джуф, платото Ел Еглаб (580 м), пустинята Ерг Игиди и оазисите Араван, Таудени и Тафилалет. На 12 август преминава през Фес и през есента на 1828 завършва експедицията си в Танжер, а оттам се завръща във Франция.

Следващи години (1828 – 1838)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Париж Кайе представя пред Френското географско дружество неопровержими доказателства за посещението си в Тимбукту и получава своите 10 хил. франка, но не изпитва особена радост. Той е особено разочарован от Тимбукту – приказния град, който той така се стреми да достигне изглежда особено неприятно: кални тесни улички, занемарени къщи, дрипаво облечени жители, мръсни и грозни пазарни площади. Преди него Тимбукту е посетен от още двама европейци Мунго Парк през 1805 и Александър Гордън Ленг през 1826, но само Кайе успява да се върне жив от там.

През 1830 излиза книгата му „Journal d'un voyage á Tembouctou et à Djenne dans l'Afrique centrale“ (Vol. 1 – 3, Paris, 1830) и е признат за първия европеец, който успява да пресече Африка от юг на север, от Гвинейския залив до Средиземно море.

Кайе се оженва и се оттегля в Ла Грипери Сен Симфориан, близо до родното му място, където на 17 май 1838 година умира от туберкулоза на 38-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „René Caillié“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.