Адолф Офервег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Офервег
Adolf Overweg
немски изследовател
PPN663943922 Adolf Overweg (1853) (cropped).jpg
Роден
Починал

Националност  Германия
Образование Бонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Геология
Адолф Офервег в Общомедия

Адолф Офервег (на немски: Adolf Overweg) е немсски астроном, геолог, пътешественик, изследовател на Африка и първият европеец, който обикаля езерото Чад с лодка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години (1822 – 1849)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1822 година в Хамбург. След завършване на училище в родния си град, учи геология и астрономия в Бон и Берлин. През 1847 година получава докторска степен по геология.

Експедиционна дейност (1849 – 1852)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 40-те години на ХІХ век търговските кръгове в Англия проявяват голям интерес към търсенето на удобен път в областта Судан от северното африканско крайбрежие. С поддръжката на английското правителство е решено да се изпрати в Судан през Сахара „смесена научно-търговска експедиция“ и за неин ръководител е назначен опитният английски пътешественик Джеймс Ричардсън, вече запознат с пътя от Триполи до Мурзук. В експедицията са включени и двама германски учени Хайнрих Барт и Адолф Офервег. През декември 1849 г. двамата германски участници пристигат в Тунис и по крайбрежието са добират до Триполи, откъдето съвместно с Ричардсън на 23 март 1850 година тръгват на юг.

Още по пътя от Триполи за Мурзук пътешествениците решават да се движат не по известните пътища, а през почти безжизнената камениста пустиня Хамада ел Хамра. След кратък отдих в Мурзук, на 13 юни експедицията се отправя на запад и достига до Гат, близо до източните склонове на платото Ахагар. Оттам завиват на юг и през октомври пътешествениците достигат до Агадес на юг от платото Аир. Продължават съвместно на юг към границите на държавата Борну и тримата решават по различни пътища да достигнат до столицата ѝ Кукава (12°55′ с. ш. 13°35′ и. д. / 12.916667° с. ш. 13.583333° и. д.). Ричардсън решава да продължи директно към Кукава, но на 4 март 1851 година умира от тропическа малария. Офервег избира маршрута от Зиндер (13°48′ с. ш. 8°59′ и. д. / 13.8° с. ш. 8.983333° и. д.) на изток, а Барт се спуска на юг до Кано, след това също завива на изток и на 5 май 1851 година се среща в Кукава с Офервег, който възглавява експедицията след смъртта на Ричардсън.

След кратък отдих двамата отново се разделят и предприемат самостоятелни изследвания. Офервег се заема с изследването на бреговете и островите на езерото Чад, очертанията на което са били само схематично нанесени на картата на Диксън Денам.

През септември и октомври 1851 година двамата съвместно изследват областта Канем на североизток от езерото, а в края на 1851 година и началото на 1852 година вземат участие във военен поход на управителя на Борну в района на долното течение на река Логоне, най-голям ляв приток на Шари. След това двамата пътешественици отново се разделят, като Офервег се заема с изследването на югозападните райони на Борну, след което се връща към бреговете на езерото Чад, където на 27 септември 1852 година умира от тропическа малария на 30-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 155 – 156.