Адолф Офервег

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адолф Офервег
Adolf Overweg
германски изследовател
Adolf Overweg.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Бонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Област Геология
Образование Бонски университет
Адолф Офервег в Общомедия

Адолф Офервег (на немски: Adolf Overweg) е германски астроном, геолог, пътешественик, изследовател на Африка и първият европеец, който обикаля езерото Чад с лодка.

Ранни години (1822 – 1849)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юли 1822 година в Хамбург, Германия. След завършване на училище в родния си град, учи геология и астрономия в Бон и Берлин. През 1847 получава докторска степен по геология.

Експедиционна дейност (1849 – 1852)[редактиране | редактиране на кода]

В края на 40-те години на ХІХ в., търговските кръгове в Англия проявяват голям интерес към търсенето на удобен път в областта Судан от северното африканско крайбрежие. С поддръжката на английското правителство е решено да се изпрати в Судан през Сахара „смесена научно-търговска експедиция“ и за неин ръководител е назначен опитния английски пътешественик Джеймс Ричардсън, вече запознат с пътя от Триполи до Мурзук. В експедицията са включени и двама немски учени Хайнрих Барт и Адолф Офервег. През декември 1849 г. двамата германски участници пристигат в Тунис и по крайбрежието са добират до Триполи, откъдето съвместно с Ричардсън на 23 март 1850 г. тръгват на юг.

Още по пътя от Триполи за Мурзук пътешествениците решават да се движат не по известните пътища, а през почти безжизнената камениста пустиня Хамада ел Хамра. След кратък отдих в Мурзук, на 13 юни експедицията се отправя на запад и достига до Гат, близо до източните склонове на платото Ахагар. Оттам завиват на юг и през октомври пътешествениците достигат до Агадес на юг от платото Аир. Продължават съвместно на юг към границите на държавата Борну и тримата решават по различни пътища да достигнат до столицата ѝ Кукава (12°55′ с. ш. 13°35′ и. д. / 12.916667° с. ш. 13.583333° и. д.). Ричардсън решава да продължи директно към Кукава, но на 4 март 1851 г. умира от тропическа малария. Офервег избира маршрута от Зиндер (13°48′ с. ш. 8°59′ и. д. / 13.8° с. ш. 8.983333° и. д.) на изток, а Барт се спуска на юг до Кано, след това също завива на изток и на 5 май 1851 се среща в Кукава с Офервег, който възглавява експедицията след смъртта на Ричардсън.

След кратък отдих двамата отново се разделят и предприемат самостоятелни изследвания. Офервег се заема с изследването на бреговете и островите на езерото Чад, очертанията на което са били само схематично нанесени на картата на Диксън Денам.

През септември и октомври 1851 г. двамата съвместно изследват областта Канем на североизток от езерото, а в края на 1851 и началото на 1852 г. вземат участие във военен поход на управителя на Борну в района на долното течение на река Логоне, най-голям ляв приток на Шари. След това двамата пътешественици отново се разделят, като Офервег се заема с изследването на югозападните райони на Борну, след което се връща към бреговете на езерото Чад, където на 27 септември 1852 година умира от тропическа малария на 30-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 155 – 156.