Баница (дем Лерин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
Баница
Βεύη
— село —
Центърът на Баница (2008 г.)
Центърът на Баница (2008 г.)
Гърция
40.7667° с. ш. 21.6167° и. д.
Баница
Западна Македония
40.7667° с. ш. 21.6167° и. д.
Баница
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 871 m
Население (2001) 688 души
Пощенски код 530 74
Телефонен код 23850
Баница в Общомедия

Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 688 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Баница в която загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ - ΙΙΙ век.[2] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена в XVI век.[3] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.[4] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства)[5].

В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.[6] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в "Пътуване от Белград до Солун", пише за Баница: "Баница, село със 130 български къщи." [7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[8] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[9]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

„ На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[10] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1 650 жители българи.[11] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2 000 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално.[12]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на 19 век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турския аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи[13].

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ в Баница, която съществува и до днес
Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[15] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях - Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

Втората световна и Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

Френско-сръбски лагер при Баница през Първата световна война
Селяни от Баница и съглашенски войници на чешмата през Първата световна война

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че "са българи и не желаят друга власт, освен българска". През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„ В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[16]. “

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[17]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„ Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[18] “

В 1945 година в Баница има 2 680 българофони, от които 1 900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

След войните[редактиране | редактиране на кода]

Старото училище в Баница.

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират - към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на 20 век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6 500 баничани и техни потомци, в Австралия - 2 500, в Република Македония 2 000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[19]

В селото има няколко църкви - „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[20]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Лигнитните мини южно от селото.
  • 1913 - 1 617 жители
  • 1920 - 1 653 жители (524 семейства)
  • 1928 - 1 995 жители
  • 1940 - 2 245 жители
  • 1951 - 2 062 жители
  • 1961 - 2 105 жители
  • 1971 - 1 049 жители
  • 1981 - 806 жители
  • 1991 - 753 жители
  • 2001 - 688 жители
  • 2011 - 670 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на убития от Васил Чекаларов гръцки андарт Донос Холерис
Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов
Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница
Паметник от 1911 на Баничкото спомогателно дружество „Надежда“, Торонто
Надгробен камък на Дафо Джогоманов от Баница в Торонто
Родени в Баница
  • Гърция Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис[21]
  • България Алексо Джорлев (Алеко, ? - 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
  • България Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[22]
  • Съединени американски щати Борис Ванов (1932 - 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Република Македония Боро Пейчинов (1942 - ), карикатурист и аниматор от Република Македония
  • Гърция Вангел Апчев, гръцки комунист[23]
  • Гърция Вангел Койчев (1910-1953), гръцки комунистически деец
  • България Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[24]
  • България Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[25]
  • България Геле Алушев (? - 1905), български революционер
  • България Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[26]
  • България Георги Тодев (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[27]
  • България Георги Янчев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[28]
  • България Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 - 1909), български революционер
  • България Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[29]
  • Гърция Димитър Великин (1908-1997), гръцки комунистически деец
  • България Димитър Чоков (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[30]
  • България Дине Попалов (1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[31]
  • България Дине Попанов (1892 - 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[32]
  • Гърция Донос Холерис (? - 1913), гръцки революционер
  • България Иван Мицев (Мицов, 1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[33]
  • България Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
  • България Илия Италиянчето, български революционер
  • България Илия Лерински (1884 - 1934), български революционер
  • България Иван Н. Наумов (1893 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[34]
  • България Илия П. Минков (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[35]
  • Република Македония Кики Мангова-Понявич (1940 - ), юрист и икономист от Република Македония
  • Република Македония Коле Мангов (1940 - ), поет и публицист от Република Македония
  • България Коста Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[36]
  • Гърция Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите[21]
  • България Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[37]
  • България Костадин Трифонов (8 януари 1871 - ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[38] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[39]
  • Гърция Кочо Робев (1915 - 1944), гръцки комунист[40]
  • България Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[41]
  • България Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[42]
  • България Мице Тимев (1874 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[43]
  • България Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[44]
  • Гърция Мичо Неделков (1917 - 1948), гръцки комунист[45]
  • България Наце Катин, български революционер
  • България Нацо Кочев (? - 1908), български революционер
  • Съединени американски щати Ник Ванов (1929 - 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
  • България Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[46]
  • България Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[47]
  • Гърция Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни[21]
  • Гърция Павле Павлов - Димко (? - 1944), гръцки комунист[48]
  • Гърция Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
  • Гърция България Република Македония Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 - 1976), гръцки комунистически деец
  • България Стефан Апостолов (1872 или 1876 - 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
  • България Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[49]
  • България Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[50]
  • Република Македония Стоян Апчевски (1936 - ), художник от Република Македония
  • България Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 - 1903 година[51]
  • Австралия Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател
  • Гърция Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης ), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото[21]
  • България Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[52]
Починали в Баница
  • България Антон Мицков (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[53]
  • България Васил Попов (1877 - 1903), български революционер
  • България Георги Папанчев (1870 - 1903), български революционер
  • България Евстрати Дачев (1875 - 1903), български революционер
  • Гърция Зиси Дульо (? - 1908), гръцки андартски капитан[54]
  • България Иван Делчев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[53]
  • България Мицко Ганев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[53]
  • България Пецо Стоянов (? - 1903), български революционер от Чеган[53]
  • България Силян Пардов (1857 - 1903), български революционер
  • България Стоян Трайчев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[53]
  • България Тальо Филипов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[53]
  • България Теофан Киприянов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[53]
  • България Тодор Куртев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[53]
  • България Трайко Николов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[53]
  • България Филип Коцев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[53]
  • България Христо Колев (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[53]
  • България Христо Тоньов (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени[53]
  • България Цветко Мицков (? - 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[53]
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Βεύη
  2. ↑ Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina
  3. ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου. // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 2015-01-11.
  4. ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2283604524.
  5. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  6. ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  7. ↑ J.G.v Hahn "Reise von Belgrad nach Salonik", Wien 1861, 121.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  9. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82 - 83.
  10. ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.155.
  11. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.249.
  12. ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.176-177.
  13. ↑ Илюстрация Илинден, бр.103, стр.7-8.
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827-828.
  15. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК "Звезди", София, 2005 г., стр. 103.
  17. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  18. ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
  19. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  20. ↑ Официален сайт на Дем Вощарани.
  21. ↑ а б в г Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166-167.
  22. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147.
  23. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  24. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
  25. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 26.
  26. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.75.
  27. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
  28. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
  29. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
  30. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 799.
  31. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
  32. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
  33. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
  34. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 484.
  35. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 441.
  36. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 287.
  37. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
  38. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  39. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  40. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  41. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
  42. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.100.
  43. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
  44. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
  45. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  46. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  47. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
  48. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  49. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  50. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565.
  51. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  52. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
  53. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.6
  54. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
      Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баница_(дем_Лерин)&oldid=7963024“.