Баница (дем Лерин)
Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.
|
Баница Βεύη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Центърът на Баница (2008 г.) |
|
  Баница  Баница |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 871 m |
| Население | 688 души (2001) |
| Покровител | Георги Победоносец[1] |
| Пощенски код | 530 74 |
| Телефонен код | 23850 |
| Баница в Общомедия | |
Баница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 688 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.[3] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.[4] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.[5] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Баниче с 132 джизие ханета (домакинства)[6].
В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.[7] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“ [8] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.[10]
В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:
| „ | На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[11] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.[12] Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.[13]
Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи[14].
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
,_Greece_-_August_1916_(World_War_1).jpg)
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.[16] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.
На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.
Втората световна и Гражданската война[редактиране | редактиране на кода]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:
| „ | В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[17]. | “ |
Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.
След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.[18]
В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:
| „ | Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[19] | “ |
В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.
В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.
След войните[редактиране | редактиране на кода]
През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.
В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[20]
В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.[21]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 – 1617 жители
- 1920 – 1653 жители (524 семейства)
- 1928 – 1995 жители
- 1940 – 2245 жители
- 1951 – 2062 жители
- 1961 – 2105 жители
- 1971 – 1049 жители
- 1981 – 806 жители
- 1991 – 753 жители
- 2001 – 688 жители
- 2011 – 670 жители
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Баница
Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис[22]
Алексо Джорлев (Алеко, ? – 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение- Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[23]
Борис Ванов (1932 – 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
Боро Пейчинов (1942 – ), карикатурист и аниматор от Северна Македония- Вангел Апчев, гръцки комунист[24]
- Вангел Койчев (1910-1953), гръцки комунистически деец
- Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[25]
- Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[26]
- Геле Алушев (? – 1905), български революционер
- Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
- Георги Тодев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[28]
- Георги Янчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[29]
- Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 – 1909), български революционер
- Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[30]
- Димитър Великин (1908-1997), гръцки комунистически деец
- Димитър Чоков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[31]
-
Дине Гогов (1888 – 1958), български революционер и емигрантски деец - Дине Попалов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[32]
- Дине Попанов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[33]
- Донос Холерис (? – 1913), гръцки революционер
- Иван Мицев (Мицов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[34]
- Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
- Илия Италиянчето, български революционер
- Илия Лерински (1884 – 1934), български революционер
- Иван Н. Наумов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[35]
- Илия П. Минков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[36]
- Кики Мангова-Понявич (1940 – ), юрист и икономист от Северна Македония
- Коле Мангов (1940 – ), поет и публицист от Северна Македония
- Коста Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[37]
- Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите[22]
- Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[38]
- Костадин Трифонов (8 януари 1871 – ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[39] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[40]
- Кочо Робев (1915 – 1944), гръцки комунист[41]
- Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[42]
- Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[43]
- Мице Тимев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[44]
- Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[45]
- Мичо Неделков (1917 – 1948), гръцки комунист[46]
- Наце Дзоле Катин - Бабунски (1872 - 7 март 1908), български революционер, загинал в Пополжани
- Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
- Наум Абов (1930 – 2016), активист и шахматист на Северна Македония
- Ник Ванов (1929 – 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
- Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[47]
- Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[48]
- Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни[22]
- Павле Павлов – Димко (? – 1944), гръцки комунист[49]
- Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
- Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 – 1976), гръцки комунистически деец
- Стефан Апостолов (1872 или 1876 – 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
- Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[50]
- Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[51]
- Стоян Апчевски (1936 – ), художник от Северна Македония
- Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 – 1903 година[52]
Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател- Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото[22]
- Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[53]
- Починали в Баница
- Ангел Симеонов Симеонов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[54]
- Антон Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[55]
- Васил Попов (1877 – 1903), български революционер
- Георги Папанчев (1870 – 1903), български революционер
- Евстрати Дачев (1875 – 1903), български революционер
- Еленко Живков Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[56]
- Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан[57]
- Иван Делчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[55]
- Мицко Ганев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[55]
- Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер от Чеган[55]
- Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
- Стоян Трайчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[55]
- Тальо Филипов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[55]
- Теофан Киприянов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[55]
- Тодор Куртев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[55]
- Трайко Николов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[55]
- Филип Коцев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[55]
- Христо Колев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[55]
- Христо Тоньов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени[55]
- Цветко Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[55]
- Други
- Борис Стойчев (1924 - 2010), канадски физик, по произход от Баница
- Гоцо Петров (1874 – 1916), погребан в Баница, родом от Горно Церовене
- Димитрий Киряку (р. 1974), канадски православен духовник, по произход от Баница
- Майкъл Зигоманис (Джогоманов, р. 1981), канадски хокеист, по произход от Баница
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Сайт за село Баница
- Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927
- Снимки от Баница
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπάνιτσα -- Βεύη
- ↑ Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina
- ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 252.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2283604524.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 82 – 83.
- ↑ Верковичъ, С. И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр.155.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.176-177.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.103, стр.7-8.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827-828.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ Официален сайт на Дем Вощарани.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 147.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 738.
- ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 26.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.75.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 705.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 824.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 799.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 573.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 574.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 463.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 484.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 441.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 287.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 387.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 221.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.100.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 703.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 395.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 734.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Илюстрация Илинден, 1943, бр.142, стр.6
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
| |||||||||||||||||||||||
Портал „
