Васил Попов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Попов.

Васил Попов
български революционер

Роден
1877 г.
Починал
29 май 1903 г. (26 г.)
Васил Попов в Общомедия
Битката при Баница, „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

Васил Попов, наречен Васката, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попов е роден в 1877 година в Стара Загора. Завършва начално образование в родния си град. В 1899 – 1900 е учител в Македония и влиза във ВМОРО. Излъгва с пари Васо Пехливана в полза на Вътрешната организация.[1] Става нелегален в четата на Михаил Чаков, а от 1902 година е войвода в Малешево, където се бори с четите на Върховния комитет. На 18 март 1902 година четата му е нападната от тази на Дончо Златков, в сражението са ранени много четници на Дончо, а Георги Данчев от Варна е пленен от Дончо и по-късно обезглавен.[2]

През януари 1903 година Васил Попов е сред организаторите на четата на Борис Сарафов, която да замине за Костурско. На 26 януари Попов навлиза в Македония с четите на Борис Сарафов, Сава Михайлов и Андон Кьосето. Сарафов му възлага задачата да извърши преглед на готовността за въстание на северните райони на Битолския революционен окръг и през март Васил Попов заминава за Демирхисар с четата на Силян Пардов.

Преди въстанието Васил Попов действа в Кичевско заедно с поп Тома Николов и Христо Сугарев, брат на битолския окръжен войвода Георги Сугарев. Поп Тома Николов пише за Васил Попов:

Васил Попов беше истински хъш. Пушката си – дълга покрита манлихера я пазеше като очите си и никому не даваше да я пипне с ръка. Ако някой от нас или селяните пожелаеше да я разгледа, понеже такава пушка беше рядкост, той отговаряше: „Не е от Видин, та да я видите. Пушка, жена и кон не се дават в чужди ръце“. Беше добър комик и веселяк, безстрашен и небрежен към себе си. Не му липсваха и гадинки, които като ги ловеше, изпитваше удоволствие. На въпроса, защо не се преоблича по-често, за да се почисти добре, той отговаряше: „Комита, който няма гадинки, не е комита“.[3]

Попов е делегат от Кичевския революционен район на Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг, състоял се 19 до 24 април 1903 година. Конгресът определя Попов за войвода в Леринския революционен район и секретар на леринския ръководител Георги Папанчев.

Щабната чета на Димитър Дечев и Борис Сарафов пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил,[4] преди началото на Илинденското въстание. Васил Попов е на предния ред, седми от дясно наляво.[5]

На 29 май 1903 година Попов и Папанчев влизат в село Баница, където провеждат заседание с по-видните дейци от района.[6] Властите ги разкриват и обграждат селото с четири табора войска. Четниците правят опит да пробият обръча и в сражението загиват Васил Попов, Георги Папанчев, Силян Пардов и Евстрати Дачев, и още 14 четници.[7] Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“, разположена в края на селото. След като Баница попада в Гърция в 1913 година, гробът им е заличен от гръцките власти.[8]

Христо Силянов пише:

Чисти въ тѣхнитѣ младежки пориви, неотразимо мили образи изкачатъ отъ задгробното царство на свещенитѣ македонски сѣнки, и добили плъть и кръвь, шествуватъ въ тоя мигъ предъ просълзения ми погледъ. Василъ Поповъ отъ Ст.-Загора, хубавецътъ съ матово лице и съ нѣженъ мъхъ по горната устна...[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 49.
  2. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 230.
  3. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 122.
  4. РИМ Кюстендил, взето от сайта www.kyustendilmuseum.primasoft.bg на 3 юли 2010 г.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 63 - 66. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 135-136.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 380.
  8. Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония