Тома Николов
Тома Николов | |
---|---|
български революционер и духовник | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Образование | Солунска българска мъжка гимназия |
Тома Николов в Общомедия |
Тома Николов Христов с псевдоними Златоуст и Рузвелт[1] е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тома Николов е роден около 1863 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ и в Солунската българска гимназия. Става учител, а през 1889 година е ръкоположен за дякон в Цариград.
След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ[2] и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. В 1896 година е назначен за екзархийски наместник в Дебър, след това се установява в Битоля, а в 1899 година става архиерейски наместник в Кичево. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.
В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.
Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.
След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево.[3] Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.
След Междусъюзническата война е арестуван от новите гръцки власти на 4 юли 1913 година заедно със секретаря си Порфирий Шайнов и няколкостотин други българи и затворен в Еди куле в Солун.[4] Лежи в затвора до освобождението им на 14 март 1914 година.[5] След това се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.
След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата в Горна баня край София, а след това в софийската черквица „Света Петка“, където през 1934 г. е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация. Умира в 1946 година.[6][7][8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Кичевско в миналото“, статия от Тома Николов публикувана във в-к „Македония“, бр. 421, 439, 440 и 443, София, 1928 г.
- „Спомени от моето минало“, спомените на Тома Николов публикувани в София, 1989 г.
- „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, Свидетелство от Тома Николов за Рафаел Камхи София, 1943 година
- „От Подвис до Смилево“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, София, 2 август 1924 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43, 84.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 41.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 350.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 358.
- ↑ Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 317.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
Никола Шкутов | → | председател на Ениджевардарската българска община (1908 – 1913) |
→ | последен |
- Български революционери от Македония
- Български духовници от Македония
- Български просветни дейци от Македония
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Хора от община Кичево
- Членове на Съюза на българските конституционни клубове
- Починали в София
- Дейци на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
- Дейци на ВМОРО
- Членове на Воденската българска община
- Членове на Кичевската българска община
- Български имигранти от Македония в София
- Членове на Ениджевардарската българска община