Тома Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тома Николов
български революционер и духовник

Роден
1863 г.
Починал
18 август 1946 г. (83 г.)
Тома Николов в Общомедия

Тома Николов Христов с псевдоними Златоуст и Рузвелт[1] е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тома Николов е роден около 1863 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ и в Солунската българска гимназия. Става учител, а през 1889 година е ръкоположен за дякон в Цариград.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ[2] и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. В 1896 година е назначен за екзархийски наместник в Дебър, след това се установява в Битоля, а в 1899 година става архиерейски наместник в Кичево. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.

В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.

Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево.[3] Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.

След Междусъюзническата война е арестуван от новите гръцки власти на 4 юли 1913 година заедно със секретаря си Порфирий Шайнов и няколкостотин други българи и затворен в Еди куле в Солун.[4] Лежи в затвора до освобождението им на 14 март 1914 година.[5] След това се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.

След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата в Горна баня край София, а след това в софийската черквица „Света Петка“, където през 1934 г. е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация. Умира в 1946 година.[6][7][8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.43, 84
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 41.
  3. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  4. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 350.
  5. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 358.
  6. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989.
  7. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф.Марин Дринов“, София, 1996, стр. 317.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония