Тома Николов

Тома Николов
български революционер и духовник
Роден	1863 г. Вранещица, Османска империя
Починал	18 август 1946 г. София, България
Образование	Солунска българска мъжка гимназия
Тома Николов в Общомедия

Тома Николов Христов с псевдоними Златоуст и Рузвелт е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.

Биография

Тома Николов е роден около 1863 година в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя. Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ и в Солунската българска гимназия. Става учител, а през 1889 година е ръкоположен за дякон в Цариград.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. В 1896 година е назначен за екзархийски наместник в Дебър, след това се установява в Битоля, а в 1899 година става архиерейски наместник в Кичево. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.

В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.

Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.

Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево. Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.

След Междусъюзническата война е арестуван от новите гръцки власти на 4 юли 1913 година заедно със секретаря си Порфирий Шайнов и няколкостотин други българи и затворен в Еди куле в Солун. Лежи в затвора до освобождението им на 14 март 1914 година. След това се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.

След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата в Горна баня край София, а след това в софийската черквица „Света Петка“, където през 1934 г. е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация. Умира в 1946 година.

Външни препратки

• „Кичевско в миналото“, статия от Тома Николов публикувана във в-к „Македония“, бр. 421, 439, 440 и 443, София, 1928 г.
• „Спомени от моето минало“, спомените на Тома Николов публикувани в София, 1989 г.
• „Заслугите в миналото на Рафаел Моис Камхи към българщината в Македония“, Свидетелство от Тома Николов за Рафаел Камхи София, 1943 година
• „От Подвис до Смилево“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, София, 2 август 1924 година

Бележки

Никола Шкутов

→

председател на Ениджевардарската българска община (1908 – 1913)

→

последен