Трайко Калайджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трайко Калайджиев
български революционер
Роден
1860 г.
Починал

Трайко (Трайчо[1]) Калайджиев е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1860 година в град Щип, тогава в Османската империя. Дълги години работи като учител. Присъединява се към ВМОРО. Преподава в Щипската българска прогимназия, където привлича към ВМОРО Тодор Камчев, Тодор Лазаров и Христо Попкоцев. По-късно е екзархийски архиерейски наместник в Енидже Вардар. На 29 юни 1910 година е арестуван по подозрение в революционна дейност.[2] На 19 септември е открит застрелян с револвер в затвора, като официалната версия на властите е самоубийство.[3][4][5] По този повод свещеник Тома Николов пише следното за отец Калайджиев:

Когато бил арестуван, бил подложен на нечовешки мъчеиия, от които се умопобъркал. В това състояние именно, без да може да изтърпи до край, посочил свещениците и някои от първенците граждани като съучастници в това движение. Като се посъвзел, разбрал, че извършил едно предателство, както бил сам в стаята на охраната под строго наблюдение, посегнал на живота си с един револвер, който бил окачен на стената.[6]

Заместен е като архиерейски наместник в Енидже Вардар от отец Георги Шуманов.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  2. Дебърски глас, година 2, брой 12, 3 юли 1910, стр. 3.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 2-3.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 3.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  6. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, 1989.
  7. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
     Портал „Македония“         Портал „Македония