Тодор Камчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Камчев
български революционер
Роден
Починал

Тодор Камчев Петров с псевдоним Ахил[1] е български революционер, тиквешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Камчев е роден в 1880 година в тиквешкия град Неготино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Баща му Камче е дребен земеделец. Тодор Камчев завършва основно образование в училището към съборния храм „Свети Атанас“, след което продължава образованието си в Щипската екзархийска прогимназия. Там е привлечен за член ВМОРО заедно с Тодор Лазаров и Христо Коцев от Трайко Калайджиев. Сред революционните дейности, които извършва Тодор Камчев са пренос на оръжие и кореспонденция. Приет е да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но поради финансови затруднения се отказва[2]. Започва да учителства в селата Барово (1898-1899) и Клиново (1899-1900), където заедно с Гано Митрев и Йован Златев създават комитети на ВМОРО.

През 1901 година става секретар на училищното настоятелство в родния си град, стопанисвано от българската църковна община, председателствана от Петър Атанасов. Там се свързва с революционера Александър Станоев. Добри Даскалов назначава Тодор Камчев за войвода на местната чета. С нея премахва турчина Хюсеин капитана (Усо Тимянички) и предателя Ильо Джунов, вследствие на което започват арести в града от страна на турските власти. На 30 април 1902 година в района пристига четата на Петър Юруков, която е подпомогната от тази на Тодор Камчев[3].

В началото на 1903 година Тодор Камчев превежда 40 членната чета на Борис Сарафов за Битолско, като междувременно събира средства за четата в Тиквешко. Междувременно е заловено писмо до Тодор Камчев, но вместо него е заловен и осъден човек на име Пано Камчев. През пролетта на 1905 година става член на Тиквешкия околийски революцинен комитет заедно с Александър Станоев и Глигор Дуйкатов. През 1906 година прогонва четата на Тодор Оровчанов от групата на Сарафистите от Тиквешко. С помощта на руския офицер Николай Сурин, който оказва влияние над Хилми паша, неутрализира засилващия се турски комитет в областта, който извършва убийства над членове на ВМОРО[4].

След Младотурската революция участва на митинг заедно с Енвер бей, а в 1909 година участва в основаването на Народната федеративна партия (българска секция) в Неготино. След като Тиквеш попада в Сърбия в 1913 година Камчев е сред ръководителите на Тиквешкото въстание срещу новите окупатори[5]. Скоро след това е амнистиран от сръбската власт и се завръща в Кавадарци. След края на Първата световна война се премества с цялото си семейство в България. След 1920 година е чиновник в Македонската народна банка в София.[6] На 25 февруари 1927 година инициира създаването на Тиквешкото македонско благотворително братство.[7] През септември 1934 година като представител на Тиквешкото македонското братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[8].

Умира на 10 май 1961 година в София. Петре Камчевски, историк и директор на Музея в Кавадарци, Република Македония е негов наследник.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 13.
  2. Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.8, 41, 45.
  3. Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.9-10, 58-59.
  4. Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр.11-12, 22, 73, 84.
  5. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.31.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 70.
  7. Камчевски, Петре. Тодор Камчев, тиквешки војвода и револуционар, Музеј-галерија Кавадарци, стр. 14.
  8. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.755
     Портал „Македония“         Портал „Македония