Христо Коцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Коцев
български революционер
Роден
Починал
Подпис Signature of Hristo Kotsev.svg
Христо Коцев в Общомедия
Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.

Христо Коцев или Попкоцев или Коцов (изписване до 1945 година Христо попъ Коцевъ) е български учител и революционер, виден деец на десницата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на ЦК на ВМОРО.[1] Използва псевдоними като Арнаут Сульо, Ибрик Чауш, Братоев, Момчил и Попчето.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коцев е роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, Йосиф и Ми­хаил Ковачеви, Александър Попзахариев, Димитър Павлов и други. В 1884 - 1885 година е учител в Кочани. След това една година 1885 - 1886 година учи в Скопие.[3] След това в 1886 година започва да учи в българската гимназия в Солун. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт в 1889 година и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 година завършва славянска филология и литература в Софийския университет при Любомир Милетич, Александър Балабанов, Иван Брожка. В София в 1890 година е основавано младежко дружество за подготовка на учите­ли за Македония с членове Дамян Груев, Никола Наумов, Петър Попарсов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков.[3]

В 1891 – 1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[4] Работи като български учител в Цариград до 1894 година, а след това преподава в Скопие (1894 - 1895) и Одрин (1895 - 1896).[3] В Одрин през 1895 година Даме Груев му възлага като един от учителите в Одринската българска мъжка гимназия и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринска Тракия.[5] Така в началото на 1896 г. той и Павел Генадиев основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Коцев. През същата година е назначен за учител при Солунската гимназия, където на Солунския конгрес в същата година е избран за член на Централния комитет за периода 1896 – 1897 г. През 1898 г. е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899 година. През януари 1903 година след освобождаването си присъства на Солунски конгрес на ВМОРО (1903). Той е член на ЦК отново през 1903 – 1904 година.

Неколкократно е арестуван и затварян.[3] Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Коцев е арестуван в Солун заедно с Думбалаков, Петър Попарсов и скопянина Чолаков.[6]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Отличен е с орден с корона.[7] Кмет е на Скопие от 1917 до 1918 година.

След войните е гимназиален учител в Провадия в 1918 – 1919 година[8] и във Варна. Член е на Илинденската организация[9] и на Съюза на македонските емигрантски организации, като гравитира към протогеровистите.[10] Пише свои спомени, публикувани в четири поредни броя на списание „Македония“.[11] Автор е на книгата „Стари и нови писатели за българите в Македония”, която е издадена в 1933 година във Варна.[12]

Умира на 30 април 1933 година във Варна.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 287.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10, 19, 43, 68, 80
  3. а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 288.
  4. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  5. MacDermott, Mercia. Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev. London & West Nyack, Journeyman Press, 1978. с. 230.
  6. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 97.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 381.
  8. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 289.
  9. Държавен архив - Варна, ф. 13 К, оп.1, а.е. 24, л. 2-3.
  10. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 140.
  11. Коцевъ, Хр. Страници изъ споменитѣ ми. // Македония (VII - X). София, 1922.
  12. Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония