Христо Коцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Коцев
български революционер
Роден
Починал
30 април 1933 г. (64 г.)
Подпис Signature of Hristo Kotsev.svg
Христо Коцев в Общомедия
Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.

Христо Коцев или Попкоцев или Коцов (изписване до 1945 година Христо попъ Коцевъ) е български учител и революционер, виден деец на десницата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, член на ЦК на ВМОРО.[1] Използва псевдоними като Арнаут Сульо, Ибрик Чауш, Братоев, Момчил и Попчето.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коцев е роден на 5 януари 1869 година в Ново село, Щипско, в Османската империя, днес в Република Македония. Учи в Ново село и Щип при Коце Шикеринов, Йосиф и Ми­хаил Ковачеви, Александър Попзахариев, Димитър Павлов и други. В 1884 - 1885 година е учител в Кочани. След това една година 1885 - 1886 година учи в Скопие.[3] След това в 1886 година започва да учи в българската гимназия в Солун. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като е подложен там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат нов бунт в 1889 година и отново са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи и през 1892 година завършва славянска филология и литература в Софийския университет при Любомир Милетич, Александър Балабанов, Иван Брожка. В София в 1890 година е основавано младежко дружество за подготовка на учите­ли за Македония с членове Дамян Груев, Никола Наумов, Петър Попарсов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков.[3]

В 1891 – 1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.[4] Работи като български учител в Цариград до 1894 година, а след това преподава в Скопие (1894 - 1895) и Одрин (1895 - 1896).[3] В Одрин през 1895 година Даме Груев му възлага като един от учителите в Одринската българска мъжка гимназия и член на организацията първи да започне изграждането на комитетската мрежа в Одринска Тракия.[5] Така в началото на 1896 г. той и Павел Генадиев основават Одринския революционен комитет, чийто председател става Коцев. През същата година е назначен за учител при Солунската гимназия, където на Солунския конгрес в същата година е избран за член на Централния комитет за периода 1896 – 1897 г. През 1898 г. е арестуван и е осъден на 4 години затвор през март 1899 година. През януари 1903 година след освобождаването си присъства на Солунски конгрес на ВМОРО (1903). Той е член на ЦК отново през 1903 – 1904 година.

Неколкократно е арестуван и затварян.[3] Според Михаил Думбалаков в края на 1905 година Коцев е арестуван в Солун заедно с Думбалаков, Петър Попарсов и скопянина Чолаков.[6]

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. Отличен е с орден с корона.[7] Кмет е на Скопие от 1917 до 1918 година.

След войните е гимназиален учител в Провадия в 1918 – 1919 година[8] и във Варна. Член е на Илинденската организация[9] и на Съюза на македонските емигрантски организации, като гравитира към протогеровистите.[10] Пише свои спомени, публикувани в четири поредни броя на списание „Македония“.[11] Автор е на книгата „Стари и нови писатели за българите в Македония”, която е издадена в 1933 година във Варна.[12]

Умира на 30 април 1933 година във Варна.[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 287.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10, 19, 43, 68, 80
  3. а б в г Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 288.
  4. Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.
  5. MacDermott, Mercia. Freedom or Death: The Life of Gotsé Delchev. London & West Nyack, Journeyman Press, 1978. с. 230.
  6. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 97.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 381.
  8. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 289.
  9. Държавен архив - Варна, ф. 13 К, оп.1, а.е. 24, л. 2-3.
  10. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр. 140.
  11. Коцевъ, Хр. Страници изъ споменитѣ ми. // Македония (VII - X). София, 1922.
  12. Коцевъ, Хр. Стари и нови писатели за българитѣ въ Македония. Варна, Издание на дружество Илиндень - Варна, Печатница „Изгрѣвъ“, 1933.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 135.
     Портал „Македония“         Портал „Македония