Българска народна македоно-одринска революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БНМОРО)
Направо към: навигация, търсене
Устав на БНМОРО.

Българската народна македоно-одринска революционна организация е революционна организация, създадена на 4 май 1910 година от група дейци от Солунски, Струмишки и Серски революционен окръг без сподвижниците на Яне Сандански, чиято задача е да извоюва автономия за Македония и Одринско. През февруари 1911 година БНМОРО се обединява с ВМОРО.

История[редактиране | редактиране на кода]

След затягането на младотурския режим през втората половина на 1909 година и разпускането на националните организации с новия Закон за сдруженията, много от бившите български революционни дейци отново се ориентират към нелегална дейност. В края на декември 1909 година Христо Чернопеев заедно с бившия деец на ВМОК Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев Джемото и Кочо Хаджиманов минават в нелегалност и обикалят Струмишко за възстановяване на революционната мрежа. Разпратено е съобщение до революционните комитети, което гласи:

ВМРО, измамена в своите надежди от младотурците, възстановява кадрите си и започва отново борбата срещу тиранията. Всички борци по местата си. Всяко колебание и изневяра, ще се наказва със смърт. Зад нас стои България с нейната мощна армия.[1]

Струмишките дейци осъществяват и няколко терористични акции.[2] През пролетта на 1910 година дейци от Струмишки, Солунски и Серски окръг, заедно с дейци на ВМОК, се срещат в София и в циркуляр до ръководството на македонските дружества обявяват, че единствено оправдана и резултатна е революционната борба, водена открито в името на българската национална кауза, а хуриетът е обявен за хитър тактически ход, успял да заблуди ръководителите на ВМОРО. В циркуляра Кюстендилският конгрес, избраното от него ръководство и Задграничното представителство (Христо Матов, Апостол Димитров и Христо Татарчев) са обявени за нелегитимни и се заявява, че Вътрешната организация е престанала да съществува.

Правилник на БНМОРО.

На 4 май 1910 година в София е свикано Учредително събрание, което поставя основите на БНМОРО. Резолюцията на събранието е подписана от Антон Бозуков, Димитър Думбалаков, Михаил Чаков, Стефан Чавдаров, Георги Мучитанов, Христо Чернопеев и Апостол Петков. Решението е за:

образуване на нова народна м.о. революционна организация на национална почва със задача да извоюва автономията на Македония и Одринско като етап за духовното ни и политическо обединение.

Решението на събранието твърди, че:

при създаването на ВМОРО борбата е била поставена на интернационална и сепаратистична почва

което според събранието е неприемливо и то осъжда опитите за интернационализиране на българската революционна организация. Приети са устав и организационен правилник и е избран Временен главен комитет начело с бившия вътрешен деец Христо Чернопеев и бившия върховист Антон Бозуков. В комитета влизат още Тане Николов, Апостол Петков, Георги Занков и Димитър Ляпов.

На 1 август 1910 година във вестник „Камбана“ БНМОРО публикува „Позив към всички съмишленици на македоно-одринската освободителна кауза“, в който се заявява, че въоръжената намеса на България е гаранция за успеха на македоно-одринското освободително движение, защото:

не може да има два идеала — държавен и национален

БНМОРО се опитва да се изгради като единствена българска революционна структура и в Османската империя и в България и така влиза в конфликт с ВМОРО около Христо Матов, която благодарение на дейността на Тодор Александров се възражда в Скопски революционен окръг. През май Чернопеев, Бозуков, Занков, Петков и Николов се срещат с Матов във Варна. В преговорите при посредничеството на Христо Попкоцев и Христо Цветков двете страни констатират, че нямат принципни различия за целта, средствата и задачите, но не успяват да се споразумеят за легитимността на структурите, като Матов отхвърля предложението за обща комисия. Дейците на БНМОРО Чернопеев и Занков се срещат и с лидера на третата фракция в освободителното движение - Яне Сандански, но той се е самоизолирал и отказва съвместна дейност.

БНМОРО започва изграждането на местни структури, като Главният комитет нарежда да се започне с изборите на длъжностни лица. В края на юни войводите на БНМОРО започват да навлизат в районите си. На 29 юни границата минават Апостол Петков, Тане Николов и Продан Христов, последвани след няколко дни от Чернопеев, Чавдаров, Занков, Чаков и Михаил Скендеров.

Дейците на БНМОРО подобно и на Христо Матов смятат, че ролята на четническата тактика трябва да намалее, а въстанието като средство за постигане на целите отпада за сметка на терористичните методи, които могат да провокират намесата на България и Великите сили за решаване на Македонския въпрос. При това единомислие в началото на 1911 година Главният комитет на БНМОРО отново се обръща към Скопските и Битолските дейци, като ги призовава да изпратят делегати на предстоящия конгрес на организацията. В отговор Петър Чаулев, Павел Христов, Христо Матов и Христо Цветков наричат членовете на БНМОРО „отцепници“ и отказват да участват в конгреса ѝ, но предлагат обща среща за обединение. Срещата е проведена през февруари и е избрана комисия, която да съгласува принципите на общата дейност, в състав Христов и Александров за ВМОРО, Чернопеев и Бозуков за БНМОРО. На 26 февруари комисията решава за обединение в една организация като на базата на програмните документи на ВМОРО и БНМОРО определя основните принципи: в организацията се приемат само българи националисти, дейците извън Османската империя са само спомагателни членове, ЦК и ЗП се избират с писмено разбирателство между окръзите. Така БНМОРО отстъпва в полза на запазване на утвърдената структура срещу налагане на българския национален характер на организацията, отразен и в новия Централен комитет — Александров, Чаулев, Чернопеев с резервен член подполковник Александър Протогеров.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 66.
  2. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 94.
  3. Първанова, Зорка. Възстановяване на въоръжената борба и възстановяването на ВМОРО, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 249 - 262.
     Портал „Македония“         Портал „Македония