Христо Матов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Матов
български революционер

Роден
Починал
Подпис Hristo Matov Signature (transparent).png
Христо Матов в Общомедия

Христо Апостолов Матов е български революционер, член на Централния комитет и задгранично представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водач на десницата в организацията. Използва псевдоними като Аристид, Брут, Дримколов, Инсаров.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сръбскитѣ претенции въ Западна България. София, Дружество „Св. Климентъ“, книжка 2, Печатница „Просвѣщение“, 1897.
Милан и Христо Матов в 1908 г.

Христо Матов е роден на 10 март 1872 година в западномакедонския град Струга. Родителите му Апостол Матов и Петра имат общо 11 деца, но до пълнолетие достигат шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е родственик и на Царевна Миладинова. Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония.[2]

Апостол Матов, съпругата му Петра Чакърова и семйството им, Струга, 1904 година

Христо Матов учи в родния си град, а по-късно е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия. След завършването за кратко е директор на българското педагогическо училище в Сяр. През 1894 година отхвърля предложението на Даме Груев и Иван Хаджиниколов да се присъедини към новосъздадената ВМОРО, но след Четническата акция на Македонския комитет преусмисля решението си и на 25 август 1895 година влиза в организацията и за кратко замества Гьорче Петров като член на ЦК на ВМОРО[3]. После преподава в Педагогическото българско училище в Скопие, като през 1896 година посвещава 15-годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО[4]. Директор на гимназията в периода 1898-1901 година.

План за въстание в Македония написан от Христо Матов през май 1903, където се чете: 1) Да се разпространи едновременно по цяла Македония или поне да обхване всичките местности, населени с българи (все едно - екзархисти, патриаршисти или сърбомани).

В 1897 година Матов под псевдонима Дримколов издава брошурата „Сръбските претенции в Западна България“, в която доказва българщината на славянското население в Македония и отхвърля като несъстоятелни твърденията, че то е сръбско. Брошурата започва така:

Въ тая статия искамъ да сподѣля съ читателитѣ нѣколко мисли за претенциитѣ, които въ най-ново врѣме поддигнаха Сърбитѣ върху оная наша страна, която етнографски се нарича Западна България, а археологически е позната подъ име Македония.

Фактъ е, констатиранъ вече, че Македонскитѣ Българи сѫ захванали да се събуждатъ по-рано отъ Мизийскитѣ и Тракийскитѣ...[5][6]

Учителства в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. От 1895 до 1898 година е училищен инспектор в Скопската епархия. От 1896 до 1901 година е член на ЦК на ВМОРО. В Скопие в 1897 година издава хектографирания вестник „Санстефанска България“, в който открито защитава идеята за присъединяване на Македония към Княжество България.[7]

В 1901 година до 1902 е заточен в Бодрум кале, Мала Азия. В 1902 година е член на Задграничното представителство, после окръжен ръководител на революционната организация в Скопие. На Съвещателното събрание на ВМОРО в София от декември 1906 година е повторно избран за член на задграничното представителство.Според Ангел Динев към 1912 година Матов е начело на една от трите състезаващи се „върховистки групировки“ заедно с тези на Стефан НиколовГорноджумайско) и Константин Дзеков ( в Гевгелийско, Воденско и Ениджевардарско). Влиянието на Матов е в Скопско, Битолско и Солунско, неговата групировка има най-силна подкрепа от ВМОРО. В 1910 година пише брошурата „Писма за Македония“.

През 1911-1912 година публикува във вестник „Вардар“ студията „Пропуснати случаи“, в която изрежда, кога България е трябвало да се намеси и с война да реши Македонския въпрос:

Като пръвъ удобенъ случай въ миналото съ право се посочва отъ сички годината 1897 по врѣме на гръцко-турската война, когато въ Македония не бѣ останала никаква, рѣшително никаква войска, когато и македонскитѣ резервисти бѣха отишле въ Тесалия.

...Другъ удобенъ случай за дѣйствуване отъ страна на България бѣ годината 1903 по врѣме на Илинденското възстание. Тогава населението бѣ станало до голѣма степенъ господаръ на положението въ повечето мѣста на Битолския и Одринския край.

...Третъ удобенъ случай за дѣйствуване, който България сѫщо изпусна, е годината 1906.[8]

Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.

В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в Нестроевата рота на 9 велешка дружина. За проявена храброст е награден със сребърен кръст с корона „За военна заслуга“ и с орден „Свети Александър“ VI степен.[9] През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник „Родина“. Изследовател фолклорист, филолог и публицист.

Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Бодрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.

„Подписанитѣ удостоверяваме, че получихме сумата петстотинъ тринадесеть лева и петдесеть стотинки (513,50) зл. чрѣзъ Българското Дипломатическо Агентство въ Цариградъ, като помощь отъ Македоно-Одринскитѣ студенти при Висшето училище въ София, за раздавание помежду другаритѣ ни Българи политически затворници въ Подрумъ кале. Бодрумъ-Кале, 6 юни 1902 г. П. Тошевъ, Х. Матовъ, Ив. Х. Николовъ
Писмо от Христо Матов от името на ВМОРО до командващия I армия генерал Климент Бояджиев с препоръка, след като българската войска влезе в Охрид да завладее и манастира „Свети Наум“, тъй като има опасност да го овладеят гърците, както и западния бряг на Охридското езеро, макар по Лондонския договор да е отстъпен на Албания, ноември 1915 г.
Матовъ, Хрисот. Писма за Македония. Отговоръ на г. Я. Сакѫзовъ. София, Печатница на Георги М. Чомоневъ, 1910.

През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по Македонския въпрос, но и по Българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.

Христо и Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо, за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.

Христо Матов умира на 10 февруари 1922 година в София.[10][11] Архивът на Христо Матов, състоящ се от многобройни документи, свързани с революционните борби на българите от Македония и Одринско за времето от 1892 до 1919 г. днес се съхранява в Централен държавен архив на "Държавна Агенция Архиви".

Христо Силянов нарича Матов:

единъ просвѣтенъ бѫдещъ вождъ съ значителна литературна култура, съ любовь къмъ народната поезия и съ оригинално писателско перо. Съ спартански добродетели въ частния си животъ, строгъ къмъ себе си и къмъ другитѣ, необикновено упоритъ въ мненията си, Матовъ се издигна бързо и зае, наредъ съ Гьорче, мѣсто на пръвъ теоритикъ на македонската революция. Отъ нѣколцината великани той работи най-дълго време, проживѣ и общоевропейската война и остави свѣтълъ споменъ, незатъмненъ отъ никакво петно.[12]

За Иван Михайлов Матов е:

най-проницателният идеолог на ВМРО през турския режим.[13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 10, 20, 38, 46.
  2. „Братята Христо и Милан Матови са били сред стратезите на ВМРО“, в.„Сега“, 08.11.2005 г.
  3. Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.108, 112, 114
  4. Дечо Добринов, „ПОСЛЕДНИЯТ ЦАР НА ПЛАНИНИТЕ Биографичен очерк за Тодор Александров“, „Македония“, София, 1992 г.
  5. Дримколов. „Сръбскитѣ претенции въ Западна България“, Дружество „Св. Климентъ”, книжка 2. Печатница „Просвѣщение”, София, 1897, стр.1.
  6. Дримколов. „Сръбскитѣ претенции въ Западна България“, Дружество „Св. Климентъ”, книжка 2. Печатница „Просвѣщение”, София, 1897, стр.1.
  7. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 184.
  8. Матов, Христо. Пропуснати случаи, във: „Вардар“, година 1, брой 3, 17 октомври 1911.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 108.
  10. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 104.
  11. Николов, Борис. Й. Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 101.
  12. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 42.
  13. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 146.
  14. в. „Македония“, бр. 7, 1992 г., стр. 5
     Портал „Македония“         Портал „Македония