Георги Мончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Мончев
български революционер
Тодор Александров и Георги Мончев
Тодор Александров и Георги Мончев

Роден
1883 г.
Починал
25 юни 1913 г. (30 г.)
Георги Мончев в Общомедия

Георги Василев Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мончев е роден в 1883 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на Васил Мончев и брат на Борис Мончев. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В гимназията влиза във ВМОРО.

По време на Илинденско-Преображенското въстание взима участие в много сражения с османските войски като четник на Даме Груев. След въстанието е член на Солунския окръжен революционен комитет. От 1906 до 1908 година е четник на Александър Китанов и Гоце Междуречки. Участва като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове. В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.

Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мончев (15-и във втората колона).

При избухването на Балканската война в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета №27 от 10 души четници[2] на Македоно-одринското опълчение, която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО. Ранен е на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[3][4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Интитутъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  2. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.109
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 472, 893.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр. 110 - 111.
     Портал „Македония“         Портал „Македония