Направо към съдържанието

Борис Мончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Мончев
български революционер
Борис и Георги Мончеви
Борис и Георги Мончеви
Роден
Починал
4 октомври 1942 г. (61 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Учил вЗагребски университет
Софийски университет
Политика
Депутат
XIX ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Семейство
БащаВасил Мончев
Братя/сестриПетър Мончев
Наталия Мончева
Георги Мончев
Борис Мончев в Общомедия

Борис Василев Мончев с псевдоним Борил[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Юрист, народен представител в XIX, XXIV и XXV обикновено народно събрание (ОНС) на България.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Мончев е роден на 15 август 1881 година в Прилеп, Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на прилепчанеца Васил Мончев и брат на Георги Мончев и Петър Мончев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия. Влиза във ВМОРО и като председател на ученическото културно-просветно дружество „Св. св. Кирил и Методий“ при Солунската афера в 1900 година е осъден на 1 година затвор.[2]

В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската гимназия.[3] През 1907 година следва право в Софийския университет, от 1908 година следва в Загребския, а през 1911 година – право в Женевския.[4] В периода 1903 – 1905 година работи като учител в Солунската българска мъжка гимназия и едновременно е член на Централния комитет на ВМОРО.[5] Като учител Мончев на два пъти получава тескере от меарифското управление,с което му се забранява да преподава като осъждан и амнистиран. С тескеретата се призовава българската община в Солун да го отстрани от длъжност, но общината отказва.[6] През 1905 година на Солунски окръжен конгрес Мончев е избран за делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.[7] Участва в редактирането на списание „Искра“.[8]

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Според Павел Шатев през 1913 година Момчев заедно с Д. Кандиларов и д-р Николов водят преговори в Цариград с турски представители, водени от Сюлейман Аскери, за съвместни действия в Македония и подписват протоколи за сътрудничество.[9]

По време на Първата световна война служи в 39-и пехотен солунски полк, а след това е инспектор във военната инспекция по прехрана на населението в Драма. Между 1918 – 1920 година е председател на комисията по настаняване на бежанците. Борис Мончев е народен представител в XIX (1920 – 1923) и XXIV (1938 – 1939) oбикновено nародно събрание с мандат от Момчиловград. Между 1924 – 1934 година е в Цариград и се занимава с търговия на тютюни, след което развива предприемаческа и културна дейност в Кърджали.[4] В 1940 година отново става народен представител в XXV ОНС от Момчилградска избирателна колегия.[10]

Умира на 4 октомври 1942 година в София.[11][12][13] Погребан е в Централните софийски гробища.[14] На погребението му реч произнася Лазар Томов от Илинденската организация:

„ Борис Мончев оставя голяма следа подир себе си и в областта на стопанското повдигане на страната. Пропит със здрав национален възход той бе истински стожер на нова България.[4] “

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Мончев
(1847 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Мончев
 
Борис Мончев
(1881 – 1942)
 
Георги Мончев
(1883 – 1913)
 
Наталия Мончева
(около 1883 – ?)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  2. ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  4. 1 2 3 Илюстрация Илинден, 1943, бр.147, стр.8
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 275.
  6. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 105..
  7. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция // Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  9. ↑ Калчев, Калчо К. Българо-турски военнополитически отношения (1915-1918 г.), Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, с. 278-279. Тези преговори, според Шатев, се водят със знанието и съгласието на министъра на външните работи Н. Генадиев.
  10. ↑ XXV обикновено народно събрание. Стенографски протоколи. Списъкъ на народнитѣ представители от XXV-то обикновено Народно събрание, първа редовна сесия (1940 г.), съ означение избирателнитѣ имъ колегии, мѣсторождението, мѣстожителството, занятието. образованието имъ и разрешенитѣ имъ отпуски.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 310.
  13. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 328.
  14. ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Мончев&oldid=12723742“.