Аце Дорев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михаил Дорев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аце Дорев
български революционер

Роден
Починал
Аце Дорев в Общомедия

Михаил (Аце) Василев Дорев е български революционер, виден битолски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дорев е роден в село Пътеле, Леринско, тогава в Османската империя, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Брат е на дипломата Панчо Дорев и първи братовчед на учителя Иван Дорев. Завършва ІV клас в българската прогимназия в Битоля, не продължава образованието си и остава да работи в книжарницата на баща си. Сближава се с учителя Даме Груев, интерниран от властите от Солун в Битоля. Става член на ВМОРО през 1897 година. В 1900 година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет заедно с Георги Попхристов, Васил Пасков, Георги Пешков и Недялко Дамянов. Дорев, който минава за честен и състоятелен човек е избран за касиер на комитета, като изпълнява тази длъжност до и след Илинденско-Преображенското въстание. Георги Попхристов си спомня за него:

...книжар в Битоля, син на богато семейство, бе нежен по природа и възпитание, но като пазител на революционната каса бе незаменим... Аце през цялото време служи честно и беше готов да помага на делото с всичко. Най-много услужваше с пари, особено когато организацията се нуждаеше от големи суми за закупуване на оръжия... Аце Дорев се ползваше с голямо доверие и авторитет между еснафите н града, които бяха тогава около 30. Освен това, като книжар, поддържаше връзки и с учителите в окръга[1].

По време на Попставревата афера се намира във Виена по търговски въпроси. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг в 1903 година е избран за завеждащ информационното бюро в Битоля, което по време на въстанието през лятото дава на европейските журналисти и консули сведения от Щаба за хода на въстанието и за изстъпленията на османците върху мирното население.

При опит на властта да го арестува бяга в България. От началото 1905 година поема ръководството на пограничния пункт на ВМОРО в Кюстендил.[2] През 1906 година е делегат на II общ конгрес на организацията. На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908 година е избран за член на Задгранично представителство на ВМОРО заедно с Христо Матов и Апостол Грежов.[3]

След Младотурската революция в 1908 година се завръща в Битоля и отново се захваща с книжарския бизнес. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Битоля.[4] На втория конгрес на организацията през 1909 г. е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[5]

През декември 1909 година, след изпаряването на Хуриета, е арестуван заедно с Георги Попхристов, Георги Николов, Павел Христов, Александър Евтимов и Милан Матов по аферата с убийството на ренегата Йово Йованович.[6] След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.

В 1910 година е отново арестуван по време на обезоръжителната акция, изтезаван, осъден доживот и заточен в Мала Азия, където го заварва избухването на Балканската война.

Освободен е през 1913 г. и с помощта на руския консул в Смирна се връща обратно в Битоля. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 г. е член на Битолската окръжна постоянна комисия и помощник-кмет на града. След падането на Битоля през ноември 1916 година се изтегля в Иваневци – новият околийски център, където изпълнява длъжността околийски началник. След края на войната се изтегля в България, но по-късно отново се връща в Битоля.

Умира на 19 септември 1941 година след освобождението на Вардарска Македония.[7][8][9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Дорев
 
Трайче Доревски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аце Дорев
 
Панчо Дорев
 
Линка
 
Хололчев
 
Иван Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Дорев
 
 
 
Крум Хололчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попхристов, Георги. Спомени от миналото. Просветна и революционна дейност в Македония, София 2012, с. 25.
  2. Стойнева, Василка. „Към въпроса за Марко Секулички и Кюстендилския пограничен пункт 1902-1905 г.“ - 100 години от Рилския конгрес на ВМ0РО – История и съвременност, Кюстендил, 2006, с. 217.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Змезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51.
  4. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  5. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  6. Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.
  7. Македонски научен институт
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 51.
  9. Илюстрация Илинден, октомври 1941, година 13, книга 8 (128), стр. 1-2.
     Портал „Македония“         Портал „Македония