Петко Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петко Пенчев
български революционер и общественик
4 септември 1908 г.
4 септември 1908 г.

Роден
Починал
10 май 1947 г. (64 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   
Подпис Petko Penchev Signature (vectorized).svg
Петко Пенчев в Общомедия

Петко Петров Пенчев с псевдоними Лазар и Klein,[1] известен и с прякора си Терсенето, е български общественик, политик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петко Пенчев е роден на 1 ноември 1882 година във Варна. Завършва гимназия там и се записва студент по право в Софийския университет. Около 1902 година влиза във ВМОРО.[2] При избухването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Петко Пенчев е четник на Христо Чернопеев[2] и участва в сраженията на четата в Кочанско. След потушаването на въстанието продължава образованието си в Женева, Швейцария. Напуска университета и се завръща в България, за да се включи в четата на Пандо Кляшев, но в крайна сметка влиза в Македония с четата на Яне Сандански.

Петко Пенчев като революционер

През 1905 година Петко Пенчев е избран за нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.[2] Постепенно се разграничава от Серската група и става близък на Даме Груев, Христо Матов и Иван Гарванов. За тях той казва:

Това бяха революционери с ясни и здрави схващания за естеството и възможностите на македонското освободително движение, както и да същината на българския национализъм.
Отзад: Петко Пенчев, Яне Сандански, Георги Моаджирчето. Отпред: Михаил Даев, Лопово, януари 1905 г.

След Рилския конгрес на ВМОРО през септември 1905 година Петко Пенчев открито се противопоставя на Яне Сандански и групата му. В 1906 - 1907 година като нелегален в Щип Петко Пенчев е редактор на хектографските вестници „Революция“ и „Македония“, а през 1907-1908 година, заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков, редактира вестник „Илинден“. Автор е на книгата „По нашите спорни въпроси", София, 1906 г., в която защитава тезите на десницата в револйюционната организация. [2]

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО през март 1908 година Петко Пенчев е избран за член на Централния комитет на ВМОРО заедно с Павел Христов и Ефрем Чучков и отива в Битолско. Заедно с Павел Христов след Младотурската революция от юли 1908 година разговарят с управляващия солунското търговско агентство Янко Пеев за сътрудничеството на ВМОРО с Младотурския комитет. Пред него заявяват:

Ний сме били и продължаваме да бъдем българи националисти, защото считаме мнозинството на македонското население за чисто българско и не можем да направим разлика между съдбата на българите, живущи в Княжеството, и ония, живущи в Македония и Одринско.[3]

Заминава за Женева, където защитава докторат по право.[2]

От 1908 до 1932 година е директор на органа на Демократическата партия вестник „Пряпорец“, като главен редактор му става друг деец на ВМОРО - Васил Пасков.[4][2] В 1911 - 1912 година пише във вестник „Вардар“.

През Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и действа с чета №31-32 на Стоян Мишев и Георги Гочев в Прилепско.[5][6]

След Балканската война се отдава на обществена и журналистическа дейност. За кратко председателства и дружеството на столичните журналисти. Избран е за депутат в Народното събрание от Демократическата партия. Редактор е на вестник „Зора“.[7] Директор е на вестник и „Знаме“ (1924–1934). Редактор е на „Демократически сговор“ (1923–1932). По-късно минава в редовете на „Звено“ и редактира вестник „Изгрев“ (1932–1934). Заедно със звенарите Владимир Начев и Иван Харизанов поддържа близки отношения с ръководителя на ВМРО (Протогеровисти) Петър Шанданов[8].

През 1931 – 1944 година е председател на Дружеството на столичните журналисти.[2] Участва в Деветнадесетомайския преврат и става първият ръководител на ключовата за новия режим Дирекция на обществената обнова.[9] През 1942 година се включва в Отечествения фронт, а през 1944 – 1945 година става председател на Съюза на българските журналисти.[10][11] Народен представител е в XXI обикновено народно събрание.[2]

Приятелят му журналист Петър Карчев пише за него:

Много сериозен като ум, безусловно талантлив като журналист, Петко Пенчев в решителни случаи лесно изпадаше в съмнение над политическите си разбирания...[7] Бай Петко Пенчев също беше мнителен човек...[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59, 107
  2. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 104.
  3. Билярски, Цочо. ЗА МЯСТОТО НА ЧЛЕНА НА ЦК НА ВМОРО ПАВЕЛ ХРИСТОВ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, взето от http://www.sitebulgarizaedno.com на 21.07.2012 г.
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 546.
  6. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  7. а б Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 933. ISBN 954321056X
  8. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.311.
  9. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  11. Биография от сайта на ВМРО
  12. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 934. ISBN 954321056X
     Портал „Македония“         Портал „Македония