Георги Гочев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Гочев.

Георги Гочев
български революционер
Роден
Починал
7 март 1942 (64 г.)

Георги (Гошо) Коцев Гочев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Гочев е роден през 1878 в град Щип, тогава в Османската империя.[1] В 1895 година завършва Кюстендилското педагогическо училище и работи като учител. Влиза във ВМОРО. През лятото на 1898 година властите го задържат, осъден е на 3 години и лежи Куршумли хан в Скопие.

В 1903 година работи за Централния комитет в Солун, като води шифрованата кореспонденция на комитета и участва в организирането на канали за пренос на оръжие от Гърция. По-късно е помощник на задграничните представители Борис Сарафов и Иван Гарванов. През март 1908 година става помощник на Славчо Абазов в ръководството на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО.[2][3] Поддържа близки контакти с Христо Матов и Тодор Александров.[4] Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на партизанска чета №32, като подпомага сръбските войски в Кратовско,[5] заедно с чета №31 на Стоян Мишев.[6] Заедно с четите на Славчо Абазов и Ефрем Чучков завземат кратовското село Бреза и го предават на сърбите.[7] По-късно е в четата на Иван Бърльо и в щаба на 15 щипска дружина.[8]

След войните участва във възстановяването на революционната организация. Присъства на Седмия конгрес на ВМРО в 1928 година.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 28. // София помни. Посетен на 12 януари 2016.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 35-36.
  3. Абазов, Славчо Славчов. Войводата Славчо Абазов 1883 - 1928. Очерк за войводата от Злетово и за историческите събитие, съпътствали неговия живот и революционната му дейност. Ауто прес, 2011. ISBN 978-954-92630-2-2. с. 40.
  4. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 254 - 255.
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 354.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 22.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 182, 893.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 206.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  11. Информация за Седмия конгрес на ВМРО
     Портал „Македония“         Портал „Македония