Направо към съдържанието

Кюстендилски пункт на ВМОРО и ВМРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кюстендилски пункт на ВМОРО и ВМРО
Информация
Типреволюционна организация
ОснователиГоце Делчев
Основана1895 година
Закрита14 юни 1934 година
Положениенесъществуваща
Част отВътрешна македоно-одринска революционна организация
СедалищеКюстендил
Езицибългарски
РъководителНикола Зографов (пръв)

Кюстендилският пункт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1894 – 1915) и на Вътрешната македонска революционна организация (1919 – 1934) е най-важният от пограничните пунктове на ВМОРО и ВМРО, спомагателни организации в граничните градове и села на Княжество България с Османската империя, чрез които за целите на революционната борба се прехвърлят оръжие, литература, набират се доброволци и се окомплектоват заминаващи чети във вътрешността на Македония, Одринско и Родопите.[1]

Кюстендилският пункт е създаден от водача на Организацията Гоце Делчев. Първоначално още в 1894 година действа каналът КюстендилВиница, обслужван предимно от дългогодишния куриер Ангел Винишки. В 1895 година Делчев назначава за пунктов началник в Кюстендил Никола Зографов и така се поставя основата на Кюстендилския пункт. Пунктът е пряко подчинен на Задграничното представителство на ВМОРО и ВМРО. От съдздаването си до 1903 година е на издръжка на Върховния македоно-одрински комитет. През пункта минават облекло, въоръжение, тайна кореспонденция, революционна литература и печат от и за Македония. Пунктът е и отправна точка на навлизащите в Македония чети, както и основна база на пограничните чети, действащи срещу османците и сръбските чети. Помощни организации на пункта са създадени в Гюешево, Сажденик и Църварица. Пунктът поддържа постоянно пълен склад за оръжие в Кюстендил и други околни селища. Поддържана е и мрежа от куриери, които обслужват каналите и са подчинени пряко на пункта. Пунктът има и своя чета, на която войвода временно е Мише Развигоров, която подпомага прехвърлянето на дейци и извършна наказателни акции. Пунктът работи тясно с Кюстендилското македоно-одринско дружество и братствата в околията, както и с Дупнишкия пункт, начело с Никола Малешевски. Българските граждански и военни власти в Кюстендил също подпомагат дейността му.[1]

Видни сътрудници на пункта са Дона Ковачева, Й. Нецов, К. Сиромахов, Димитър Кирлиев, Игнат Георгиев, Е. Ангелов, Велин Алайков.[1]

В околията дейци на пункта са: Петре Христов, и Стоян Станков в Коприва, Стаменко Жежов в Гюешево, Стоян Николчов в Сажденик, Веселин Полеганов в Цървена ябука, Петре Попдимитриев и Васе Колев във Ветрен, Васе Божков в Църварица.[2]

Дългогодишни куриери на Кюстендилския пункт са Ангел Винишки, М. Анастасов, М. Георгиев, С. Иванчов, Т. Карамфилов, Дядо Ангел, Григор Миячко, Темелко.[3]

Пунктът е закрит след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година с разпускането на революционните организации.[4]

Кюстендилски пунктови началници
Име Години Бележка
Никола Зографов 1895 г. – април 1901 г.[1]
П. Димитров 1901 г.[1]
М. Георгиев 1901 г.[1]
Тодор Станков 1901 г.[1]
Ефрем Чучков 1902 г.[1]
Мише Развигоров август 1902 г.[1]
Марко Секулички есен 1902 г. – февруари 1905 г. от януари 1904 г. до април 1904 г. съвместно с Христо Настев и Петър Васков; от края на 1904 г. до февруари 1905 г. с Михаил Дорев; през октомври 1904 г. помощник е Петър Каркалашев[1]
Христо Настев януари 1904 г. - април 1904 г.[1] съвместно с Петър Васков и Марко Секулички[1]
Петър Васков януари 1904 г. - април 1904 г. съвместно с Христо Настев и Марко Секулички[1]
Михаил Дорев 1905 г. – край на 1908 г. от края на 1904 г. до февруари 1905 г. съвместно с Марко Секулички; от септември 1906 г. помощник е Марко Лазаров; от юни 1907 г. до края на 1908 г. помощник е Славчо Абазов; от март 1908 г. за няколко месеца помощник е Георги Гочев[1]
Ангел Узунов начало на 1909 г. – край на 1925 г.[1]
Панчо Тошев 1925 г. – 1926 г.
Владимир Куртев[1] 1927 г. – 1932 г.
Трифон Савев 1932 г. – 1934 г.
  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 359.
  2. Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 73.
  3. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 331.
  4. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 360.