Никола Зографов
| Никола Зографов | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1931 г.
|
| Подпис |  |
| Никола Зографов в Общомедия | |
Никола Петров Зографов или Зографски е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1] Използва псевдоними като Източник, Мерсин, Мерун,[2][3][4], Радул.[5]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Никола Зографов е роден през 1869 година във велешкото село Ораовец,[6][3][4] както сам пише село „съ по-вече отъ 100 кѫщи, населени съ българи-земледѣлци, стопани на своя земя“. Вуйчо му е местният свещник Иван Левов.[7] В 1887 година Никола Зографов се запознава с Тодор Ецов, който му оказва голяма влияние. Двамата започват да събират фолклорни материали от Велешко, Щип и Кочани, които издават в София в „Сборник за народни умотворения“.[3][4]
През 1894 година се включва в революционен кръжок във Велес, като го снабдява с оръжие и книжнина. По-късно същата година се изселва в Кюстендил, където се занимава с часовникарство. В 1895 година се запознава с Гоце Делчев[3] и през есента на същата година Делчев и Задграничното представителство на ВМОРО го назначават за пунктов началник и ръководител на ВМОРО в града.[8] Същевременно е деец на Македонската организация и в края на годината през декември е делегат от Кюстендилското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.[9] През 1896 година участва в основаването и председателства Тайния македонски революционен комитет „Труд“ в Кюстендил. В кюстендилското село Сабляр урежда бомболеярна на ВМОРО по идея на Гоце Делчев през пролетта на 1897 година. През същата година Никола Зографов е касиер на комитета за подпомагане на бежанците от Винишката афера, по-късно е избран неколкократно за председател на македонското дружество в Кюстендил.[3] През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Пиянечкото дружество.[10]
Зографов поддържа оживена кореспонденция с дейци от Задграничното представителство в София - Гоце Делчев, Гьорче Петров, с дейци от Върховния македонски комитет в София - Борис Сарафов, Владислав Ковачев, Георги Петров, Наум Тюфекчиев, Антон Бозуков и други, с дейци от вътрешността на Македония и Одринска Тракия - Атанас Раздолов, Мише и Александър Развигорови, поп Д. Марков, Димитър Миразчиев, Васил Чекаларов, Димитър Ляпов, Тома Давидов, Яне Сандански, Никола Малешевски, Иван Пожарлиев и други.[11]
През 1901 година по здравословни причини е освободен от поста пунктов началник, но не прекъсва да подпомога революционното движение.[3] Същата година издава „Няколко думи за борбите в Македоно-одринската организация“.[12][3]
През Балканската война участва в Първа опълченска дружина, но през 1915 година губи напълно зрението си вследствие на хроническо заболяване. През 1927 година издава последната си книга „Строежа на живота. Едно обяснение на въпросите: 1. Как се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бъде извоювана автономията на Македония и Одринско“.[3]
Умира на 25 ноември 1931 година в София.[3][4]
Зографов пише в спомените си:
| „ | Въ 1887 год. почуствувахъ нужда да мисля, разсѫждавамъ върху всички страни на живота. Участвувахъ въ културни революционни групи, кѫдѣто виждахъ пѫтьтъ на борбата за свобода. Подъ рѫководството на Гоце Делчев и др. бѣх дългогодишенъ организаторъ, участвувахъ въ приготовлението на средствата, за извоювание Автономията на Македония. Сломенъ от тежка работа, въ 1901 год. заболѣхъ съ очите. Въ 1915 година ослѣпехъ...
Видѣхъ водачитѣ на културния свѣтъ, какъ направиха гилотина и въ последните войни и революции, погубиха живота на 40 милиона човѣци. Видѣхъ езическитѣ черкви на християнската религия, какъ сътрудничеха въ тоя процесъ. Видѣхъ България ограбена, разкъсана на изтокъ, западъ, северъ и югъ. Видѣхъ подѣлена Македония, кѫдето Сърбия и Гърция направиха разпятие. Заковаха на кръста българския езикъ и българското име. Видѣхъ стотици хиляди българи, да се скитатъ бездомни, голи, гладни, да слушат съ умиление всѣкиго, който имъ обяснява причинитѣ за тѣхното и народното нещастие.[13] |
“ |
Архивите му се съхраняват в НБКМ-БИА[3] и в Държавна агенция „Архиви“.[14] Син на дъщеря му Цветана Петкова (1899 – 1988) е българският диригент Добрин Петков (1923 - 1987).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — 1866) | Коста Дамянов (? — 1869) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов (? — 1920) | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? — 1905) | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 346.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 45, 64.
- ↑ а б в г д е ж з и к Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. I (от фонд № 1 до фонд № 26). София, Народна библиотека „Васил Коларов“. Български исторически архив, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1963. с. 182.
- ↑ а б в г Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 252.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 171-172.
- ↑ Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 3.
- ↑ Георгиев, Георги Н. Още по въпроса за създаването и дейността на пограничните пунктове на ВМОРО в Дупнишко 1896 - 1897 г., в: Македонски преглед, брой 2, 1999, стр. 67.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. I (от фонд № 1 до фонд № 26). София, Народна библиотека „Васил Коларов“. Български исторически архив, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1963. с. 183.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 61.
- ↑ Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 4.
- ↑ ДАА, Фонд № 1939К, оп.1
