Симеон Зографов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон Зографов
български общественик и архитект

Роден
Починал
1949 г. (72 г.)

Образование Софийски университет

Симеон Дамянов Зографов е български архитект и общественик, защитавал правата на българите в останалата под румънски контрол Южна Добруджа, кмет на град Добрич.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Зографов е роден на 27 октомври 1876 година[1] (или на 20 октомври 1874[2]) в град Велес, тогава в Османската империя, в семейство на потомствени зографи, архитекти и строители от рода Рензови. Син е на Дамян Андреев и внук на Андрей Дамянов. Получава завидно за времето си образование, като първо учи във Велес и Скопие, а после в 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Учи и завършва математически науки във Висшето училище в София през 1895 година[4] и продължава образованието си в Брюкселското политехническо училище (част от Брюкселския свободен университет), което завършва през 1901 година[5] с тясна специалност строителство на пътища и мостове. След завръщането си в България учи една година в школата за запасни офицери в Княжево, след което постъпва на работа в Министерството на строежите. Последователно работи в Враца, Шумен и Варна като участъков инженер. През това време сътрудничи и на списание „Илюстрация Светлина“. От 1909 година се установява в Добрич, където качествата му веднага са забелязани:

Г-н Зографов със своя неуморим труд и енергичност в продължение на няколко години тури в ред всички съществуващи и строящи се шосета, създаде един добър порядък в благоустройството на града. Днешните хубави сгради тук носят отпечатъка на неговия естетически вкус и енергичност.[6]

Симеон Зографов участва в Балканската война и в последвалата я Междусъюзническата война като офицер от пионерните войски.

След анексирането на Южна Добруджа от Румъния е интерниран през 1916 година, заедно с други добруджанци, в лагер в Молдова. След освобождаването си оттам се завръща в Добрич. След края на Първа световна война се включва дейно в политическата и културната дейност на българите в Румъния, като се стреми да брани интересите на българското малцинство. Привърженик е на Народната партия на генерал Александру Авереску, като по времето на нейното управление два пъти се издига до помощник кмет и кмет на града. През целият си живот работи за благоустрояването на град и предимно строи обществени сгради – училище, мостове и домове в модерния за това време стил „Мансард“. През 1928 година като кмет изготвя шест годишен план за техническо устройство на града, с който да го превърне в модерен европейски град. Определят го като:

Чиновник или избраник той е държал неопетнено и своето достойнство и изпълнявал безупречно своя дълг, носещ съзнанието, че мисията на общественика не е каприз или индивидуално дело, а е дълг, наложен му от обществото[7]

Избран е за председател на Българското културно общество в Добрич, чиято цел е съхраняване на българската просвета чрез частни училища и културни прояви. По същото време взима участие и в работата на Лигата на българските общества в Румъния. След приемането на „Закона за националния труд“, насочен против етническите малцинства, Симеон Зографов прави опити да запази постигнатото. Но през 1936 година съдът разтуря българското културно дружество, което напълно разстройства дейността на българите в Румъния.

След подписването на Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа на България, Симеон Зографов, заедно с други български дейци, е удостоен от Народното събрание с народна пенсия. Член е на Българското инженерно-архитектурно дружество.

Симеон Зографов умира през 1949 година.[8]

В 1942 година село Касаплъ е прекръстено на Зограф, на името на рода на Симеон Зографов, който като кмет на Добрич прави шосета от селото до Пчеларово и до Росица.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001. с. 81.
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 447.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  4. Списък на завършили висше образование в Университета в 1895 г.
  5. Костов, Александър. България и Белгия. Икономически, политически и културни връзки (1879-1914). София, Арт Медиа Комюникейшънс, 2004. ISBN 9549163415. с. 97.
  6. вестник "Заря", 24 XII 1911 г.
  7. вестник "Куриер", 1934 г.
  8. Паскалева, Мария. 120 години от рождението на инж. арх. Симеон Дамянов Зографов. // Македония (24). 21 юни 1994.
  9. Зограф. // Община Генерал Тошево. Посетен на 17 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония