Яков Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яков Зографски
български зограф

Роден
около 1820 г.
Починал
1907 г. (87 г.)

Яков Георгиев (Гьорев, Гьорчев) Дамянов Рензов, известен като Зографски, е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Принадлежи към големия зографски род Рензовци от дебърското мияшко село Тресонче.[2] Роден е около 1820 година.[1] Син е на Георги Дамянов, при когото изучава занаята. Работи с брат си Янко Георгиев и братовчедите си Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови под ръководството на баща си и чичовците си, също известни зографи.[3]

Изгражда заедно с брат си Янко църквите в село Гранчица, Крайници, „Св. св. Константин и Елена“ в Оморани (1894), манастира „Свети Архангели“ при Горно Чичово и други.[1]

Яков изписва селската църква в Нерези и рисува върху част от старите стенописи в известния средновековен манастир „Свети Пантелеймон“. Работи още в Говърлево, Горно Сълне[2], изгражда църквите в Скачинци (1883), в Рудник (1885), Ораов дол, Велешко, Маргари, Прилепско, и други. Яков прави плановете на църквите, ръководи построяването им, прави резбите и рисува икони и стенописи.[1] След разбойническото нападение на Фезлията и Исаче над Папрадище на 14 септември 1884 година, Яков се изселва във Велес.[1] В 1889 година отваря ателие в София срещу протестантската църква и рисува икони за софийските църкви.[2]

Понякога работи с Андон Китанов и Коста Кръстев.[4]

Умира в 1907 година във Велес.[1] Негов син е Георги Зографски.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
(около 1770 — около 1830)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
Никола Дамянов
(1810 — около 1860)
 
Коста Дамянов
(? — около 1870)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Наце Николов
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1921)
 
Ангел Андреев
 
Иван Андреев
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1944)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 174.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 172.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 155.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 206.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 152.
     Портал „Македония“         Портал „Македония