Коста Кръстев
| Коста Кръстев | |
| български зограф и фотограф | |
 Потртет от Георги Зографски | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1894 г.
|
| Коста Кръстев в Общомедия | |
Хаджи Костадин (Коста, Косте) Кръстев е български зограф и фотограф от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Велес в зографско семейство - баща му е видният иконописец Кръсте Зограф.[2] Кръсте обучава сина си за зограф. Коста се занимава и с фотография. Той изрисува стенописите при подновяването на манастирската църква „Свети Димитър“ във Велес в 1855 година: „Сеи ѡбителъ ѡбновисѧ въ лѣто 1855 изобрази х. Косте зуграфъ и фотографъ“. Коста Кръстев е автор на иконата на Светите братя Кирил и Методий във велешкия храм „Свети Пантелеймон“, която е надписана „1868 Д маі рукою х. Коста зуграфъ и фотографъ“. Негови са и олтарните двери в храма.[3]
В 1871 година изписва част от иконите за „Свети Димитър“ в Преод. Негови са иконите в „Свети Никола“ в Долно Гюгянци, „Свети Димитър“ в Стануловци и „Свети Йоан Богослов“ в Богословец.[4]
От 1842 до 1873 година работи престолните икони на много църкви в Кумановско – „Света Параскева“ в Мургаш, „Свети Никола“ в Куманово (иконота на Свети Никола от 1855 г.[3]), „Свети Никола“ в Колицко, „Света Богородица“ в Пчиня и „Свети Никола“ във Винце.[5]
В 1875 – 1876 година изписва църквата на Неготинския манастир „Свети Георги“, като изобразява Стефан Дечански, Св. св. Кирил и Методий, Свети Йоан Рилски, Свети Прохор Пчински, Свети Гаврил Лесновски и други. Зографският надпис гласи: „Косте Кръстовъ Зографовъ синъ родомъ отъ Велесъ йзображавамъ отъ пръво зафащаме на мартъ 26 на 1875 совръшаваме изображеніето на май 31 на 1876. лет.“[3]
В 1877 година изписва църквата „Свети Мина“ в село Гърниково.[6]
Понякога работи с Андон Китанов и Яков Зографски.[7] Спомоществувател е при издаването на български книги.[3] Хаджи Коста Зограф умира на стари години в беднотия.[1]
- Икони от „Света Параскева“ в Мургаш от 1842 г.
-
„Свети Георги“, дар от Стойче, Крало, Йоан, Доде, Перко, Стойко, Станишка, Денка, Киприан, Кузман, Арсо, Трендафил и Масим Марчевски, дърво и темпера -
„Света Петка“, дар от Марко Петков, Стамена, Стамен и Йованка Марчевски, дърво и темпера -
„Свети Теодор Тирон“, дар от Стефан Ангелов и Никола Миленко
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 266.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 266.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 267.
- ↑ Светиниколски парохии // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
