Коста Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Кръстев
български зограф и фотограф
Роден
„Свети Никола“, икона на хаджи Костадин от „Света Параскева“ в Мургаш, 1842 г., дар от Китан, Тасе, Миленко, Спасена, Стана, Стоянка, Санда, Коста, дърво и темпера

Хаджи Костадин (Коста) Зограф или Коста Кръстев е български зограф и фотограф от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес в зографско семейство - баща му е видният иконописец Кръсте Зограф.[2] Кръсте обучава сина си за зограф. Коста се занимава и с фотография. Коста Кръстев е автор на иконата на Светите братя Кирил и Методий във велешкия храм „Свети Пантелеймон“, която е надписана „1868 Д маі рукою х. Коста зуграфъ и фотографъ“. Негови са и олтарните двери в храма. Той изрисува стенописите при подновяването на манастирската църква „Свети Димитър“ във Велес в 1885 година: „Сеи ѡбителъ ѡбновисѧ въ лѣто 1885 изобрази х. Косте зуграфъ и фотографъ“.[3]

В 1871 година изписва част от иконите за „Свети Димитър“ в Преод. Негови са иконите в „Свети Никола“ в Долно Гюгянци, „Свети Димитър“ в Стануловци и „Свети Йоан Богослов“ в Богословец.[4]

От 1842 до 1873 година работи престолните икони на много църкви в Кумановско – „Света Параскева“ в Мургаш, „Свети Никола“ в Куманово (иконота на Свети Никола от 1855 г.[3]), „Свети Никола“ в Колицко, „Света Богородица“ в Пчиня и „Свети Никола“ във Винце.[5]

В 1875 – 1876 година изписва църквата на Неготинския манастир „Свети Георги“, като изобразява Стефан Дечански, Св. св. Кирил и Методий, Свети Йоан Рилски, Свети Прохор Пчински, Свети Гаврил Лесновски и други. Зографският надпис гласи: „Косте Кръстовъ Зографовъ синъ родомъ отъ Велесъ йзображавамъ отъ пръво зафащаме на мартъ 26 на 1875 совръшаваме изображеніето на май 31 на 1876. лет.“[3]

Понякога работи с Андон Китанов и Яков Зографски.[6] Спомоществувател е при издаването на български книги.[3] Хаджи Коста Зограф умира на стари години в беднотия.[1]

Икони от „Света Параскева“ в Мургаш от 1842 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 266.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 266, 267.
  3. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 267.
  4. Светиниколски парохии. // Брегалничка епархија. Посетен на 13 февруари 2016.
  5. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
     Портал „Македония“         Портал „Македония