Неготински манастир
| Неготински манастир Неготински манастир | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Неготино | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Неготино |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Кавадарско |
| Архитект | Андон Китанов |
| Изграждане | 1860 г. |
| Статут | действащ храм |
| Неготински манастир в Общомедия | |
Неготинският манастир „Свети Георги Победоносец“ (на македонска литературна норма: Неготински манастир „Свети Ѓорѓи“) е православен манастир край град Неготино, в централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.
География
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира в местността Църквище, източно от Неготино, в непосредствена близост до Вардар, на дясната страна на реката и в близост до магистралата и железопътната линия Скопие – Солун. Манастирът е изграден на площадка на сто метра надморска височина.
История
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на манастира е съществувал средновековен манастир, който е унищожен от османците в XIV век. Ктироският надпис е на плоча, вградена в южната стена на трема. На основите на средновековната църква с парите на неготинчани от 1860 до 1866 година е изградена нова от майстор Андон Китанов.[1][2] Конаците на манастира са изградени по-късно. Първоначално са сгради, в които живеят работниците на железопътната линия и са проектирани от полски инженер. След пускането на линията в експлоатация в 1873 година конаците са подарени на църквата „Свети Георги“. Старите конаци са изградени от дърво, плет, тухли и кал. На тяхно място в 1978 - 1980 година са изградени нови със стремеж да се запази старата архитектура.[3][4]
Храмът е изписан в 1875 – 1876 година от Коста Кръстев.[5]
-
Манастирската църква -
Страничната страна на църквата -
Задната страна на църквата -
Камбанарията -
Входът на манастирската църква -
Манастирските конаци -
Манастирските конаци -
Ктиторската плоча
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитров, Божидар. Български старини в Македония. София, Анико, 2000. с. 121.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Манастир Св. Ѓорѓи - Неготино // Повардарска епархија, 20 октомври 2008 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Манастир „Св.Ѓорѓија“ - Неготино // Македонска нација, 7 септември 2011 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 267.
