Андон Китанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за строителя от Папрадище. За зографа от Гари вижте Андон Петров.

Андон Китанов
български строител
Роден
1829 г.
Починал
1914 г. (85 г.)

Андон Китанов Петров Ангелков е български строител, дърворезбар и иконописец от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1829 година и принадлежи към големия строителен и зографски род Ангелкови. Баща му Китан Петров, дядо му Петър и прадядо му Ангелко са строители и резбари. Учи при баща си и работи предимно като строител, макар да се занимава и с резбарство и с иконопис. Работи в църквите „Свети Георги“ в Кочани, „Свети Никола“ в Щип, „Свети Атанасий“ в Дойран, като в тях изработва и дърворезбата и иконописта.[1] Автор е на „Рождество Богородично“ в Согленския манастир, Велешко, на новата църква в Пантелейския манастир, за която направил иконостаса. Андон Китанов, който е водил тайфа от не повече от 15 души, строи във Велешко църквите „Свети Атанасий“ в Богомила, „Света Богородица“ в Бистрица (1860), „Свети Атанасий“ в Теово, „Свети Илия“ в Долно Врановци, „Свети Илия“ в Бусилци, „Света Петка“ в Долно Оризари, „Възкресение Христово“ в Еловец, „Свети Никола“ в Лисиче, „Света Троица“ в Ращани, „Свети Стефан“ в Нежилово, „Свети Илия“ в Капиново, „Свети Никола“ в Кърнино и „Света Троица“ в Подлес; в Гевгелийско „Свети Димитър“ в Балинци, „Свети Архангел Михаил“ в Гърчище, „Св. св. Константин и Елена“ в Миравци, „Рождество Богородично“ в Давидово, „Свети Атанасий“ в Габрово, „Възнесение Господне“ в Петрово, „Свети Георги“ в Серменин, „Свети Димитър“ в Конско, „Свети Димитър“ в Кованец, „Св. св. Константин и Елена“ в Мързенци, „Света Петка“ в Пърдейци, „Свети Димитър“ в Смоквица, „Успение Богородично“ в Мачуково, „Свети Атанасий“ в Богданци, „Успение Богородично“ в Гявато, „Рождество Богородично“ в Богородица, „Свети Архангели“ в Смол, „Свети Николай“ в Баялци, „Свети Георги“ в Ореховица; и в Дойранско „Света Петка“ в Марвинци, „Свети Георги“ в Аканджали, „Свети Георги“ в Брайковци и „Свети Георги“ в Пирава.[2]

В 1860 година Андон Китанов изгражда Неготинският манастир „Свети Георги“.[2][3] В 1896 година изгражда екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“ в Гевгели.[4]

С Андон Китанов понякога работят и Яков Георгиев и синът му Георги Зографски, както и Коста Кръстев.[2]

Умира в 1914 година в родното си село.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Неготинския манастир „Свети Георги“, изграден от Андон Китанов от 1860 до 1866 г.
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър
 
Илия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Китан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон
 
Петър
 
Никола
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър
 
Ангелко
 
Велян
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  3. Димитров, Божидар. Български старини в Македония. София, Анико, 2000. с. 121.
  4. Цркви и манстири во Гевгелија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония