Андон Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за зографа от Гари. За строителя от Папрадище вижте Андон Китанов.

Андон Петров
български образописец
Роден

Андон Петров Ангелков е български иконописец от XIX век, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андон Петров е роден в дебърското село Гари, Западна Македония. Произхожда от зографския род Ангелкови. Дядо му, баща му и брат му Спас също са майстори иконописци. Името на Андон Петров фигурира в надписа за обновяване на църквата „Свети Георги“ в струмишкото Ново село.[1]

Ѡбновленїе храма стагѡ великомȢченика Геѡргiѧ побѣдоносца сосъ предстоѧнїето на г. г.... и сосъ негѡво благопочтеннородiе г. г. Велко Костодиновичъ... и г. г. Тане епїтропъ Марковичъ и негово благопочтеннородїе и трȢдолюбїе г. г. Андонъ Зографъ ѿ каза Дебръ ѿ село Гари за дȢшевное ихъ спасенїе и тѣлесное здравїе ссе домомъ и чадомъ ихъ.[1]

В храма обаче няма запазени негови дела.[1]

В 1865 година изписва църквата „Света Богородица“ в Боянчище и надписът на западната страна от гредата между наоса и притвора гласи: „1865 месец мая на ден 12 майстор Спасе от Деборската каза и Доне брат Негров од село Гари”.[2]

Две икони на Андон Петров има в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Моноспитово. Едната на Свети Илия е с надпис „Сиѧ икона прїложилъ ѧ со рȢкою Ило ћехаѧ Младеновичъ смиренiй зȢграф Андонъ Петровичъ ѿ село Гари каза Дебра 1858“. Втората икона е на Свети Атанасий и надписът ѝ гласи: „Сиѧ икона приложи со рȢкою Манъчо Коловъ сїнъ мȢ Аѳанасъ ПȢно за дȢевное спасенiе и тѣлесное здравие аминъ зȢграфъ Андонъ 1858“.[1]

Икони на Андон Зограф има в храма „Св. св. Константин и Елена“ в Раклиш,[3] в „Успение Богородично“ в Драгобраще[4] и в „Свети Пантелеймон“ в Мокриево.

Работи заедно с брат си Спас из Прилепско, Кавадарско и Мариово. С тях работят и синовете му Димитър Донев, Георги Донев и Нестор Донев. Внук му Андон (Доне) Георгиев Донев също е образописец. Заедно с братовчед си Илия Димитров Донев в 1938 година те изрисуват стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Атища и в други села в Кичевско.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Ангелков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евтим Спасов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Донев
(1856 —  1934)
 
Георги Донев
(1862 —  1933)
 
Нестор Донев
(1866 —  1926)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Евтимов
 
Ангелко Евтимов
 
Илия Димитров
 
Темелко Димитров
 
Борис Димитров
 
Андон Георгиев
(1896 — ?)
 
Петко Георгиев
 
Йордан Георгиев
 
Богомил Георгиев
 
Блажо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Кръстев
 
Петър Кръстев
 
Тома Кръстев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
  2. Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
  3. Радовишко архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 30 юни 2015.
  4. Цркви и манастири // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 30 юни 2015.