Андон Петров
Тази статия е за зографа от Гари. За строителя от Папрадище вижте Андон Китанов.
| Андон Петров | |
| български образописец | |
| Роден | |
|---|---|
Андон Петров Ангелков е български иконописец от XIX век, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андон Петров е роден в дебърското село Гари, Западна Македония. Произхожда от зографския род Ангелкови. Дядо му, баща му и брат му Спас също са майстори иконописци. Името на Андон Петров фигурира в надписа за обновяване на църквата „Свети Георги“ в струмишкото Ново село.[1]
| „ | Ѡбновленїе храма стагѡ великомȢченика Геѡргiѧ побѣдоносца сосъ предстоѧнїето на г. г.... и сосъ негѡво благопочтеннородiе г. г. Велко Костодиновичъ... и г. г. Тане епїтропъ Марковичъ и негово благопочтеннородїе и трȢдолюбїе г. г. Андонъ Зографъ ѿ каза Дебръ ѿ село Гари за дȢшевное ихъ спасенїе и тѣлесное здравїе ссе домомъ и чадомъ ихъ.[1] | “ |
В храма обаче няма запазени негови дела.[1]
В 1865 година изписва църквата „Света Богородица“ в Боянчище и надписът на западната страна от гредата между наоса и притвора гласи: „1865 месец мая на ден 12 майстор Спасе от Деборската каза и Доне брат Негров од село Гари”.[2]
Две икони на Андон Петров има в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Моноспитово. Едната на Свети Илия е с надпис „Сиѧ икона прїложилъ ѧ со рȢкою Ило ћехаѧ Младеновичъ смиренiй зȢграф Андонъ Петровичъ ѿ село Гари каза Дебра 1858“. Втората икона е на Свети Атанасий и надписът ѝ гласи: „Сиѧ икона приложи со рȢкою Манъчо Коловъ сїнъ мȢ Аѳанасъ ПȢно за дȢевное спасенiе и тѣлесное здравие аминъ зȢграфъ Андонъ 1858“.[1]
Икони на Андон Зограф има в храма „Св. св. Константин и Елена“ в Раклиш,[3] в „Успение Богородично“ в Драгобраще[4] и в „Свети Пантелеймон“ в Мокриево.
Работи заедно с брат си Спас из Прилепско, Кавадарско и Мариово. С тях работят и синовете му Димитър Донев, Георги Донев и Нестор Донев. Внук му Андон (Доне) Георгиев Донев също е образописец. Заедно с братовчед си Илия Димитров Донев в 1938 година те изрисуват стенописите в църквата „Свети Димитър“ в Атища и в други села в Кичевско.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Ангелко | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Ангелков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спас Петров | Андон Петров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евтим Спасов | Димитър Донев (1856 — 1934) | Георги Донев (1862 — 1933) | Нестор Донев (1866 — 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Евтимов | Ангелко Евтимов | Илия Димитров | Темелко Димитров | Борис Димитров | Андон Георгиев (1896 — ?) | Петко Георгиев | Йордан Георгиев | Богомил Георгиев | Блажо Георгиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спас Кръстев | Петър Кръстев | Тома Кръстев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 14 февруари 2014 г.
- ↑ Радовишко архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 30 юни 2015.
- ↑ Цркви и манастири // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2014-04-13. Посетен на 30 юни 2015.
