Евтим Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Спасов
български зограф
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Евтим Спасов е български възрожденски зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в мияшкото село Гари и произхожда от рода Ангелкови. Работи заедно с баща си Спас през втората половина на XIX век.[2] Първите известни дела на Спасов са в църквата „Свети Никола“ в Беловодица, където изработва много икони. Иконата на Богородица (92 х 63 cm) е подписана: „Из руки го Ефтим Спасовичъ Зографъ от Гари 1885“.[1]

В 1890 година изписва стенописите в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в прилепското село Загорани. Там в зографския надпис се подписва: „Изруки Евтимъ Спасевичъ одеборско окружїе село Гари: на: 1890: месец июні“.[3]

Дело на Евтим Спасов е икона на Светите Седмочисленици (40,4 х 32 cm) от „Свети Власий“ в стружкото село Лъжани. Иконата е надписана: „Стыи 7-численикы, С. Прпд. Гораздъ, С. Наумъ Охридски, С. Кирилъ Солунски, С. Климент Ѡхридски, С. Меθодии Солунски, С. Ангеларіи Гармански, С. Сава Охридски“. На долната рамка е датирана с боя 1896 и подписана с остър предмет „Икона писа Евтимиа Спасевъ отъ Гари Деборско“. От Евтим Спасов е запазена и икона (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий в църквата „Свети Никола“ във Вевчани, също Стружко. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[4] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[1]

Евтим Спасов заедно с братовчедите си Георги Донев и Димитър Донев изписва църквата „Възнесение Господне“ в Долнени.[5] В 1910 година тримата изписват „Света Троица“ в Ропотово.[6]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангелко
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Ангелков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Петров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евтим Спасов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Донев
(1856 —  1934)
 
Георги Донев
(1862 —  1933)
 
Нестор Донев
(1866 —  1926)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кръсте Евтимов
 
Ангелко Евтимов
 
Илия Димитров
 
Темелко Димитров
 
Борис Димитров
 
Андон Георгиев
(1896 — ?)
 
Петко Георгиев
 
Йордан Георгиев
 
Богомил Георгиев
 
Блажо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спас Кръстев
 
Петър Кръстев
 
Тома Кръстев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 241.
  3. Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018.
  4. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
  5. Црква „Вознесение Христово“, село Долнени. // Old Prilep. Посетен на 5 март 2018.
  6. Црква „Света Троица“, село Ропотово. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония