Евтим Спасов
| Евтим Спасов | |
| български зограф | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Евтим Спасов е български възрожденски зограф, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в мияшкото село Гари и произхожда от рода Ангелкови. Работи заедно с баща си Спас през втората половина на XIX век.[2] Първите известни дела на Спасов са в църквата „Свети Никола“ в Беловодица, където изработва много икони. Иконата на Богородица (92 х 63 cm) е подписана: „Из руки го Ефтим Спасовичъ Зографъ от Гари 1885“.[1]
В 1890 година изписва стенописите в църквата „Свети Никола“ в прилепското село Загорани. Там в зографския надпис се подписва: „Изруки Евтимъ Спасевичъ одеборско окружїе село Гари: на: 1890: месец июні“.[3]
Дело на Евтим Спасов е икона на Светите Седмочисленици (40,4 х 32 cm) от „Свети Власий“ в стружкото село Лъжани. Иконата е надписана: „Стыи 7-численикы, С. Прпд. Гораздъ, С. Наумъ Охридски, С. Кирилъ Солунски, С. Климент Ѡхридски, С. Меθодии Солунски, С. Ангеларіи Гармански, С. Сава Охридски“. На долната рамка е датирана с боя 1896 и подписана с остър предмет „Икона писа Евтимиа Спасевъ отъ Гари Деборско“. От Евтим Спасов е запазена и икона (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий в църквата „Свети Никола“ във Вевчани, също Стружко. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[4] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[1]
Евтим Спасов заедно с братовчедите си Георги Донев и Димитър Донев изписва църквата „Възнесение Господне“ в Долнени.[5] В 1910 година тримата изписват „Света Троица“ в Ропотово.[6]
| Ангелко | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Ангелков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спас Петров | Андон Петров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евтим Спасов | Димитър Донев (1856 — 1934) | Георги Донев (1862 — 1933) | Нестор Донев (1866 — 1926) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кръсте Евтимов | Ангелко Евтимов | Илия Димитров | Темелко Димитров | Борис Димитров | Андон Георгиев (1896 — ?) | Петко Георгиев | Йордан Георгиев | Богомил Георгиев | Блажо Георгиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спас Кръстев | Петър Кръстев | Тома Кръстев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
-
Кръщение Христово, стенопис от „Св. св. Константин и Елена“ в Загорани -
Св. св. Константин и Елена, стенопис от „Св. св. Константин и Елена“ в Загорани -
Ктиторският надпис от „Св. св. Константин и Елена“ в Загорани
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 241.
- ↑ Црква „Свети Константин и Елена“, село Загорани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
- ↑ Црква „Вознесение Христово“, село Долнени // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Црква „Света Троица“, село Ропотово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2017-07-08. Посетен на 30 декември 2021 г.
