Свети Никола (Вевчани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Св. Никола во Вевчани (2).JPG
Общ изглед
Местоположение в Vevčani Municipality
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Вевчани
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Стружко
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1864 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“, известна като Горна Церков (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е възрожденска църква в стружкото село Вевчани, Република Македония. Църквата е част от Стружкото архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2][3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на църквата е започнат в 1834 година, след като вевчанци успяват с голям подкуп да получат разрешение.[2] Храмът е завършен в 1864 година.[3] В архитектурно отношение е голяма невкопана трикорабна базилика с женска църква. Размерите ѝ̀ са 18 m на 12,5 m. Зидарията е от дялан камък. Над входната врата има релефи с библейски символи.[2] Камбаната е отлята в Румъния, дарение от братя Насто и Кръстан Костойчиновски, гурбетчии в Турно Северин.[2]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Повечето икони са изработени от видния дебърски майстор Дичо Зограф. Първата негова икона е тази на Света Богородица, подписана и датирана 1849 г. [4] Останалите Дичови икони са от 1867 година.[5] По иконите има изписани тропари, рядко срещано явление, характерно за Дичовото творчество.[6]

Иконата (52 х 34 cm) на Светите братя Кирил и Методий е дело на дебърския майстор Евтим Спасов. На нея солунските братя са изобразени в обичайната си поза до престол покрит с чаршаф, на който има няколко дебели книги, мастилница и чаша. В горната част на иконата, над гъстите облаци е изобразен Исус Христос благославящ. Иконата е надписана: „Български просвѣтители С. Меθодіи С. Кириллъ“.[7] На долната рамка е подписана „Иконописецъ Евтимиа Спасевъ отъ с. Гари Деборско 1899“.[8]

Стенописите в храма са изработени от сина на Дичо Зограф Аврам Дичов в 1879 година.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. а б в г Светилишта. // Вевчани Info. Посетен на 27 август 2018.
  3. а б Духовни светилишта во Вевчани. // Низ Вевчани. Посетен на 27 август 2018.
  4. Коцевски, Викторија Грозданова. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  5. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи. // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  6. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  7. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 56.
  8. Словенските просветители Kирил и Mетодиј во делата на македонските иконописци од XIX век. – В: Симпозиум 1100-годишнина од смртта на Кирил Солунски. II, 23-25 мај 1969, Радмила Угринова-Скаловска (главен уредник). Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1970. с. 57.
  9. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 16 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония