Васил Сърбаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Сърбаков
български опълченец
Роден
около 1847 г.
Починал
12 април 1917 г. (70 г.)

Васил Григоров Василев[1] Сърбаков[2], известен като Македонски[3], e български опълченец и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание[3][2] и в Сръбско-българската война.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1847 година[1] в стружкото село Вевчани.[1][2] При избухването на Руско-турската война на 10 май 1877 година се присъединява към Българското опълчение. На 19 юни е зачислен в IV рота на III дружина и поставен за кадър на Втора серия. Преведен е в III рота на X дружина, откъдето на 4 август 1877 година е изпратен за попълнение и на следващия ден върнат в IV рота на III дружина, където служи до уволнението си на 24юни 1878 година.[1] Участва в боевете на Шипка, Хаинбоаз и Стара Загора, както и в героичната защита на Самарското знаме. Носител е на кръст „За храброст“ и три ордена.[2]

След освобождението се заселва в софийското село Осойца заедно с Иван Тодоров Комитата от разложкото село Баня и Яне Атанасов от мавровското село Леуново, всички напуснали родните си места след Кресненско-Разложкото въстание през 1878 година. Още в 1879 година македонските българи в Осойца откриват първото училище с една паралелка, като пръв учител е Никола Йорданов Чуков от село Баня, Разложко.[3]

Включва се в Сръбско-българската война като доброволец. Участва в сражението при Пирот.[4]

През 1907 година Васил Григоров дарява сграда и дворно място, с които е създадена солидна кредитна кооперация „Пчела“. Кооперацията отстъпва част от сградата си на читалището, което е открито през 1918 година.[3]

Умира на 12 април 1917 година в Осойца.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 388.
  2. а б в г Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
  3. а б в г Осойца // Община Горна Малина. Посетен на 25 ноември 2018.
  4. а б в БИА, НБМК. Колекция 47-I, а.е. 718, пенсионно дело № 1528.