Осоица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осоица
Изглед на Осоица от 2006 г.
Изглед на Осоица от 2006 г.
Общи данни
Население 262 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,241 km²
Надм. височина 736 m
Пощ. код 2121
Тел. код 07157
МПС код СО
ЕКАТТЕ 54287
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Горна Малина
Ангел Жиланов
(независим)
Осоица в Общомедия

Осо̀ица[1] (местно произношение — Осойца) е село в Западна България. То се намира в община Горна Малина, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осоица се намира в планински район, на южния склон на Стара планина. На запад от селото се намира село Негушево, а на изток — Саранци. През селцето минават реките Бълъклия и До̀бра рѐка (така се чете по шопски).

Основните махали са Добра река, Средсело, Богаза, Мари мома, Потоп махала.

Отглеждат се крави, овце, кози, коне, кокошки гъски пуйки и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от населението са бежанци от Македония. Преселници има също от съседните села Чурек, Горно Камарци и Стъргел.

При изграждането на параклис в местността "Мари мома" са открити медни римски/византийски монети, както и много останки от грънци, човешки кости и големи добре оформени камъни. Мястото е естествено непристъпен от почти три страни скалист край на дълъг хълм. На места скалите са почти отвесни, с височина 15-20 метра, прорязани от обикалящата хълма река. Тези доказателства, заедно с тракийските могили говорят, че на мястото на днешното село Осоица е съществувало селище от дълбока древност. През селото е минавал стар (античен) път, който след местността "Мари мома" с лек наклон тръгва по склона на Стара планина и излиза в местността на прохода "Витиня". От спомени на стари хора се знае, че селото е било основно населено с турци, изпълняващи дервентски функции - охрана и съпровождане на пътници из прохода.

Слуховете говорят, че когато са се строели местния магазин и кръчма (разположени са в една и съща сграда), са намерени кости на хора. За да не бъде забавен строежът, не са били уведомени археолози и няма официални документи по случая.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Местностите Лъга, Манастирчето, Лиляка, Прекръста, Гаджовица, Усоето, тракийски могили в местностите Долна и Горна Бабакевица.

В самото село: паметник на загиналите осойчани в Балакнските войни и Първата Световна(началото на селото), църква, голямо каменно училище, завършено през 1930 година, къща-музей недалеч от мегдана (Средсело), в която има сбирка от предмети, донесени от цял свят при пътуванията на богатият емигрант Стоян Тодоров, родом от Осоица, живеещ във Виена.

Параклис "Св. Вознесение" в местността „Манастирчето“

Параклис „Успение Богородично“ в местността "Мари мома"

Ловна хижа "Папратина" в местността "Папратина"

Селото разполага със 12 000 декара гора и около 6 000 декара обработваема замеделска земя.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор при манастирчето "Св. Вознесение" 40 дни след Великден (на Спасовден).

Събор при манастирчето "Успение Богороднично" на 15.08 (Голяма Богородица)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Осоица
  • Христо Иванчов Кадрийски (5.03.1891 - 25.02.1960) - ятак на бригада "Чавдар"
  • Парашкева Христова Кадрийска (8.11.1891 - 8.11.1980) - ятак на бригада "Чавдар"
Починали в Осоица

Други[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Осоица всъщност е било Припечница, защото селото е разположено на припек в южния склон на Стара планина. Сегашното име е дадено от македонските преселници. Старата част на селото е предимно в махалата "Мари мома", която се намира в усойно място. На македонски диалект усой се произнася/пише с О.

Преди Освобождението е имало много турци и се носят слухове, че са оставили заровени много иманета и злато, но не се знае къде. Заради това около селото често бродят иманяри.

Гореспоменатият емигрант във Виена финансира работите по реставрацията на кметството и църквата. Благодарение на Димитър Чомаклийски и неговите внуци, в селото, в планината, в полето и в по-известните местности са издигнати много чешми, които утоляват жаждата на селяни, туристи и минувачи. Тези чешми са идеално място за пикник, тъй като при повечето има масички с пейки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]