Стъргел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стъргел
Панорамен изглед от Стъргел
Панорамен изглед от Стъргел
Общи данни
Население 296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,519 km²
Надм. височина 903 m
Пощ. код 2135
Тел. код 071503
МПС код СО
ЕКАТТЕ 70127
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Горна Малина
Ангел Жиланов
(независим)
Стъргел в Общомедия

Стъргел е село в Западна България. То се намира в Община Горна Малина, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Стъргел се намира в планински район, на около 50 км от София. И на 4 км от ЖП линията София - Карлово и подбалканския път София - Бургас, на 6 км са проходите Витиня и Арабаконак, които се свързват с магистрала Хемус .

От разклона на седловината се отделят няколко черни пътя – към вр. Грамада, към Етрополска седловина и към Стъргелската мандра. Продължава се на северозапад по черния път към Стъргелската мандра. По този път има частична маркировка бяло-червено-бяло на пътеката Ком-Емине. Наклонът нагоре постепенно се увеличава до момент в който пътят завива на запад. От чешмата до завоя се изкачват около 100 м. височина. 15 мин. след разклона се достига до поляна с изоставен фургон северно от пътя /85 мин./. На това място от черния път се отделя маркираната пътека Ком-Емине, която влиза в боровата гора зад фургона. При разклона с пътеката КЕ се продължава по черния път водоравно на запад. 10 мин. по-късно черният път достига до нов разклон, източно от Стъргелската мандра /95 мин./. За вр. Звездец се продължава по по-слабо използвания черен път на север. Маркировка няма и по-скоро трябва да се усети, че вр. Звездец се намира точно отгоре над разклона. Пътят с плавно изкачване продължава нагоре през поляни и млада борова гора. Достига се до масив от по-стара борова гора, която пътят заобикаля от юг. След старата гора се излиза на обширна поляна северно от местността Каменна могила. От поляната за пръв път от село Стъргел дотук се открива панорама на юг към Камарската котловина. Над поляната от север има едно характерно ниско, скалисто и безименно връхче на главното било на планината. От поляната пътят се изкачва на главното било при седловината между вр. Звездец и скалистото връхче. Оттук за пръв път се откриват гледки и на север към долината на река Клисура и Било планина. От седловината пътят продължава по тревистото и тънко главно било на североизток към вр. Звездец. Приблизително по средата на изкачването между върха и седловината се достига до висока каменна пирамида. От разклона при Стъргелската мандра до каменната пирамида се върви около 50 мин. /145 мин./. От каменната пирамида вр. Звездец се изкачва за 15 мин. /160 мин./. Денивелацията от разклона при Стъргелската мандра до вр. Звездец е около 400 м. Върхът е плосък, разлат, покрит изцяло с трева и много обзорен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Стъргел е закътано в североизточният ъгъл на Камарското поле. Над селото се извисява най-високия връх в района - вр. Звездец /1655 м./. От източната страна на Стъргел е дългият рид Гълъбец, който отделя Софийската котловина от Златишко-Пирдопската котловина. През селото минава построеният от римляните път Калдърмата /Римски друм, Етрополски проход/. До построяването от Митхад паша през 1866 г. на прохода Арабаконак римският път през Стъргел бил основен за преминаване от Южна в Северна България. Село Стъргел се намирало в южното подножие на Римския друм и това предопределило съдбата му на село, което да охранява прохода и да дава подслон на пътниците. Името на с. Стъргел произлиза от думата “стърга” – стоя на стража. От селото започват няколко интересни маршрута към близкия вр. Звездец и към хижите Чавдар и Рудината. Тук описвам маршрута към вр. Звездец. Етрополска седловина разделя Етрополска планина на източна и западна. Звездец е най-високият връх в Западна Етрополска планина. Най-старато име на върха е Шиндарника /шинда - букова дъска/. Върхът е двуглав, като триангулачната точка е на южната му кота. Туристите наричат северната кота със старото име на върха - Шиндарника. По време на османската власт върхът се наричал Йелдъзтабия /йелдъз-звезда, табия-крепост/, заради звездовидната петлъчева крепост на темето му. През Освободителната война турците изкопават по върха и склоновете му няколко линии с редути и окопи. Заради тях известно време върха е наричан от местното население Окопана. Според братя Шкорпил през върха минавал Аспаруховият вал, който по времето на хан Аспарух бележел границата между държавите Визания и България. Връх Звездец е с относително ниска надморска височина, но от западната и от източната му страна стоят две много ниски седловини - Арабаконак и Етрополска седловина. Освен това Звездец е куполовиден, със стръмни склонове и гледан от Камарското поле изглежда по-висок отколкото е всъщност. Разликата във височината от Стъргел до върха е около 850 м.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Цялото население е с християнско вероизповедание. Църквата в селото „Свети Николай“ е от 1863 година. Изписана е в 1881 година от дебърските майстори Исая Мажовски, Яков Мажовски[1] и помощника им Русалим Дичов.[2] Надписът на царските двери гласи: „Съождивението на г. Ристо Ценко ѿ село Горно Камарци за тѣлесъное здравѣ со домъ и чадомъ и за памѧтъ своей мати Стоѧка, 1881 ноемвриѧ 5 из рȢки зографи Йѧкова со смирени брата Исака Радеви изъ диборска держава отъ село Лазарополе.“[1]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска служба,пенсионерски клуб,магазини и др.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

там всяка година има чествания по случай 3 март - Националния празник на България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 15 август - празник на селото - Успение на Пресвета Богородица

На този ден има голям събор, на който в манастира се дава курбан за здраве.


От центъра на село Стъргел на североизток се вижда едно много ниско място в планината. Това е Стъргелската седловина, която се намира на билото на рида Гълъбец. Старият римски път Калдърмата, както и новия черен път, се изкачват именно към това най-ниско място. От центъра на Стъргел се тръгва в северна посока към боровата гора над селото. След последните къщи се продължава по съвременен черен път, който ползва трасето на стария римски път. Над боровата гора се излиза на поляна с паянтов параклис от лявата страна на пътя. След поляната с параклиса пътя става водоравен и в източна посока навлиза дълбоко в долината нарека Стъргленска. Реката се пресича по брод, отляво на който са останките на разрушен каменен мост, а отдясно стои самотна пейка. След пресичането на река Стъргленска пътят прави два завоя-първо в северозападна, а след това в североизточна посока и продължава да се изкачва със слаб наклон по западната страна на рида Гълъбец. От лявата страна на пътя остава дълбоката долина на река Дудов дол. 45 мин. след центъра на селото се достига до разклон. От основния път се отделя по-слабо използван черен път, който завива на изток към билото на рида Гълъбец. Над разклона е безименният вр. Кота 1133, на който някога е имало стражева кула за наблюдение и охрана на пътя. След разклона пътят завива на север и 25 мин. по-късно се изкачва на билото на рида Гълъбец при Стъргелската седловина /70 мин. след началото/. Седловината се намира между вр. Звездец от север и вр. Грамада /1314 м./ от юг и е най-ниското и тънко място на рида Гълъбец. На седловината има бетонно водохващане, голяма пресъхнала чешма и разклон. Денивелацията от селото до седловината е около 300 м.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Селото се слави с прекрасните природни и исторически забележителности. Близостта му с главни пътни и ЖП артерии, го правят предпочитано място за отдих. На територията на селото се намира малък плувен басейн, който е отворен от 1 Май до 15 Септември На 14 км от селото се намира хижа „Чавдар“, която през летния сезон е отворена за посетители, а на 9.09 всяка година се провежда съборът на хижата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Сайтът на село Стъргел

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 243.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 203.