Яков Мажовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Яков Мажовски
български зограф
Роден
1848 г.
Починал
1920 г. (72 г.)
Яков Мажовски в Общомедия
„Богородица с Христос“, църква „Свети Теодор Тирон“, Янчище, 1896 година. Автор Яков Радев Мажовски от Лазарополе. Размери: 73,5 Х 49 Х 2 см
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Никола“ в Бабино, 1888 г., дело на Йосиф и Яков Радеви
Стенопис на Светите братя Кирил и Методий от „Свети Пантелеймон“ в Света, 1913 г., дело на Яков Радев

Яков Радев Мажовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Яков Мажовски е роден в мияшката паланка Лазарополе, Дебърско, Македония. Според брат му Исая Мажовски годината на раждането му е 1848,[2] а според Асен Василиев – 1835.[1] Заедно с двамата си братя Исая Мажовски и Йосиф Мажовски учи иконопис.[3] Яков работи в Костурско, Прилепско и Скопско.[1] В Битолско, Ресенско и Охридско работи заедно с братята си Йосиф и Исая.[4]

С брат си Йосиф Мажовски рисува иконите в църквите „Свето Преображение Господне“ в Гопеш, „Свети Георги“ в Олевени, където правят и стенописите, в „Света Богородица“ в Гявато и в „Св. св. Константин и Елена“ в Сопотско.[1] В 1870 година с брат си Йосиф довършват престолните икони в храма „Свети Архангел Михаил“ в Ташмарунища.[5]

Фреските в църквата „Свети Илия“ в Челопеци са дело на Яков Мажовски.[6]

В църквата „Свети Николай“ в Стъргел, Пирдопско Яков изписва заедно с брат си Исая в 1881 година. Надписът на царските двери гласи: „Съождивението на г. Ристо Ценко ѿ село Горно Камарци за тѣлесъное здравѣ со домъ и чадомъ и за памѧтъ своей мати Стоѧка, 1881 ноемвриѧ 5 из рȢки зографи Йѧкова со смирени брата Исака Радеви изъ диборска держава отъ село Лазарополе.“[1] Двамата братя работят и в църквата „Свети Теодор Тирон“ на село Буново, Пирдопско, където им помага Русалим Дичов.[1]

В 1892 година работи в църквата „Свети Георги“ в Лазарополе, където позлатява владишкия трон и оставя надпис „живописеца Іакова Радефъ Маџоски 1892“.[7]

Той е автор на иконата „Богородица с Христос“ в църквата „Свети Теодор Тирон“ в Янчище, датирана 1896 година.[8]

Умира в 1920 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радул Кузманов Мажовски
(1808 —  1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Радев Мажовски
(1845 —  1919)
 
Яков Радев Мажовски
(1848 —  1920)
 
Исая Радев Мажовски
(1852 —  1926)
 
Иван Радев Мажовски
(1856 —  ?)
 
 
 


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Чокревска-Филип, Јасмина. Зографите Радеви Мажовски од Лазарополе, Прилози, одделение за општествени науки XL 1, Македонска Академија на Науките и Уметностите, Скопје 2009, 119-141.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  2. а б Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 56.
  3. Мажовски, Исая. Възпоминания. печатница на Ив. К. Божинов, 1922. с. 2, 56.
  4. Јосиф Радев Мажоски. // Лазарополе. Посетен на 17 април 2014 г.
  5. Прилози, том 38, бр. 1-2. МАНУ, 2007. с. 102.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.
  7. Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
  8. Машниќ, Мирјана М. ГАЛЕРИЈА НА ИКОНИ ВО ЦРКВАТА СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЈ ВО ТЕТОВО. ПАТРИМОНИУМ.МК Списание за културното наследство – споменици, реставрација, музеи. Година 5, броj 10, 2012. с. 329.
     Портал „Македония“         Портал „Македония