Направо към съдържанието

Свети Георги (Лазарополе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
Карта Местоположение в Маврово и Ростуше
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоЛазарополе
Посветен наГеорги Победоносец
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоДебърско
Изграждане15 април 1832 – 1841 г.
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква в село Лазарополе, община Маврово и Ростуше, Северна Македония. Тя е част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква.[1]

През 1832 година в Лазарополе на основите на стар храм, съдейки по формулата „съгради и обнови“ в ктиторския надпис от 1841 г.,[2] започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале.[3] Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.[4] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена.

Ктиторският надпис
Входът на камбанарията с ктиторския надпис и мияшкото знаме

Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света гора, който обаче поради неморално поведение е заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Иконата на Свети Георги със сцени от житието му в южния край от престолния ред на иконостаса е от началото на XVII век. Амвонът е дело на Наум Дойчинов.[2] Иконостасът е от 1836-1837 година, като в него са употребени елементи от XVIII век.[3] Царските двери са от края на XVIII век и са дело на зограф Неделко от Росоки и вероятно са инвентар на предходната църква.[5] Иконите „Света Богородица с Младенеца“ и „Христос Вседържител“ са дар от уста Велян Огненов и са дело на Димитър Томов Хаджиикономов. Те имат идентичен надпис: „Тази света икона... поклониха кир Велю и братята му Дамян и Георги, Огненови синове, Даркоски, в годината 1849. От ръката на Димитър Тома хаджи Икономов от Разлога“.[6]

Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян. Гюрчин е погребан в двора на църквата до олтара.

Нартексът е изписан от Никола Кръстев от Лазарополе в 1873 година, а впоследствие покрит с нови стенописи в 1926 година от Константин Николов, за което говори надписа над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“[7]

В 1892 година владишкият трон е позлатен от Яков Мажовски, който оставя надпис „живописеца Іакова Радефъ Маџоски 1892“.[8]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 21 март 2014 г.
  2. а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 224.
  3. а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 223.
  4. Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, стр. 143-144.
  5. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 225.
  6. Гергова, Иванка. Майстор Велян Огнев // Патримониум 11 (16). 2018. с. 386.
  7. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 237.
  8. Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.