Свети Георги (Лазарополе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
„Свети Ѓорѓи“
Church of St. George in Lazaropole.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.5363° с. ш. 20.6937° и. д.
„Свети Георги“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Лазарополе
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Дебърско-Кичевска
Архиерейско наместничество Дебърско
Време на изграждане 15 април 1832 – 1841 г.
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква в село Лазарополе, община Маврово и Ростуша, Република Македония. Тя е част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1832 година в Лазарополе на основите на стар храм, съдейки по формулата „съгради и обнови“ в ктиторския надпис от 1841 г.,[2] започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале.[3] Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.[4] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис
Входът на камбанарията с ктиторския надпис и мияшкото знаме

Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света гора, който обаче поради неморално поведение е заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Иконата на Свети Георги със сцени от житието му в южния край от престолния ред на иконостаса е от началото на XVII век. Амвонът е дело на Наум Дойчинов.[2] Иконостасът е от 1836-1837 година, като в него са употребени елементи от XVIII век.[3] Царските двери са от края на XVIII век и са дело на зограф Неделко от Росоки и вероятно са инвентар на предходната църква.[5] Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян. Гюрчин е погребан в двора на църквата до олтара.

Нартексът е изписан от Никола Кръстев от Лазарополе в 1873 година, а впоследствие покрит с нови стенописи в 1926 година от Константин Николов, за което говори надписа над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“[6]

В 1892 година владишкият трон е позлатен от Яков Мажовски, който оставя надпис „живописеца Іакова Радефъ Маџоски 1892“.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 21 март 2014 г.
  2. а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 224.
  3. а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 223.
  4. Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, стр. 143-144.
  5. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 225.
  6. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 237.
  7. Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
     Портал „Македония“         Портал „Македония