Никола Кръстев (живописец)
Облик
Никола Кръстев | |
български зограф | |
Роден | |
---|---|
Семейство | |
Деца | Кръстьо Николов Константин Николов |
Никола Кръстев Дулев е български образописец от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в дебърското мияшко село Лазарополе.[1] Асен Василиев допуска, че е син на Кръсто Лазарополски.[1] Автор е на стенописите в притвора на църквата „Свети Георги“ в Лазарополе.[1][2] Надписът гласи:
„ | Сїѧ естъ зȢграфіа на притворѣ ѧ поклони Митре Дамѧновичъ кеѧа Кокалеску, да мȢ е на помош со семъ родители егѡ, за телесно здравие, за дȢшевно спасение и за Ȣсопши дȢши 1873 апрелі 20. ЗȢграфъ Никола Кръстевъ ѿ Лазарополе.[1] | “ |
Никола Кръстев е автор на част от живописа в „Света Богородица“ във Фариш, датиран 1880 година: на лявата олтарна врата е изписан Архангел Михаил и има надпис:
„ | Сиѧ естъ икона ѧ приложи Иѡванъ
Неда Силѧнъ Стоѧнко Ангеле даиме напомошъ. 1880: Априлїа = 18 г, Зуграфъ Нікола Крстев ѿ Лазорополе.[3] |
“ |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Дуле | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Никола Дулев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кръстьо Николов (1839 - 1938) | Константин Николов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Русалим Кръстев | Рафаил Кръстев | Томо Константинов | Яким Константинов | Теодосий Константинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Владимир Рафаилов | Кръстьо Рафаилов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 244.
- ↑ Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 237.
- ↑ Раскошот и пустошот на црквата „Св. Богородица“ во село Фариш, Кавадаречко // Портал Пелагон, 17 август 2018 г. Посетен на 13 април 2020 г.