Неделко Росошки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неделко Зограф
български иконописец
Роден
неизв.
Починал
неизв.

Неделко (изписване до 1945 година Недѣлко) е български иконописец от Възраждането, първият известен поименно представител на Дебърската художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Свети Йоан Предтеча от сбирката на Бигорския манастир, приписвана на Неделко от Росоки
Икона на Исус Христос в „Света Петка“ в Галичник от 1770 година, дело на Неделко от Росоки
Икона „Сретение Господне“ в „Свети Георги“ в Лазарополе, приписвана на Неделко от Росоки, края на XVIII век

Роден е в мияшкото село Росоки, Дебърско, тогава в Османската империя. Първото подписано дело на Неделко е икона на Исус Христос в „Света Петка“ в Галичник от 1770 година: „писахъ сїе мо/ю рук(о)ю Нед(ѣ)лко/ ѡт село Раосок(и) αψο“. По характерния славянски дуктус, с който пише, Виктория Поповска-Коробар определя като негови творби и една икона на Свети Йоан Предтеча от сбирката на Бигорския манастир, както и царските двери и празничната икона „Сретение Господне“ в „Свети Георги“ в Лазарополе, която вече не е на иконостаса.[2]

Стилът му е много близък до този на Апостолис Лонгианос и Охридската пробарокова група.[3]

Икона на зограф Неделко от Росоки, датирана в 1780 година, има и в Народния музей в Белград.[1][4]

Някой си майстор Неделко се споменава и в Серския манастир като автор на стенописите в югозападната приемна сграда. В надпис от 1795 година се представя като „чудесен зограф Неделко и остроумен историограф“.[5] Автор е на гирлянди и други декоративни мотиви в бароков и рококо стил, както и на пейзажи от Виена и Цариград, основани на халкографски оригинали. Манастирската кондика съдържа и по-стар запис за майстор Неделко, който в 1755 година работи за поръчител от неврокопското село Старчища. Заради голямото сходство между декоративните резбовани и изписани елементи на царските двери в Лазарополе и стенописите в стаите в Сяр, се предполага, че майсторът в Сяр може да е Неделко от Росоки.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 9.
  2. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 227.
  3. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 226 - 227.
  4. Тодић, Б. Српски сликари од XVI до XVIII века, т. I. Нови Сад, 2013. с. 45.
  5. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 228.
  6. Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе. // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 229.
     Портал „Македония“         Портал „Македония