Света Петка (Галичник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ „Света Петка“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Галичник | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Галичник |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Дебърско-Реканско |
| Изграждане | 1807 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Петка“ в Общомедия | |
„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е възрожденска църква в дебърското село Галичник, Северна Македония. Църквата е част от Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена в Долната или Станиш махала.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата датира от 1807 година[2] или 1809 година,[1] но в края на XX век е запусната.[2]
Църквата е обновена в 1995 – 2000 година, благодарение на братята Илия и Благоя Филиповски, бизнесмени от Скопие, по произходи галичани. Обновената църква е осветена на 15 септември 2007 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[3] Вместо с плочи е покрита с ламарина.[1]
Иконостас
[редактиране | редактиране на кода]Резбованият иконостас е дело на ранни дебърски майстори. Резбованият трикатен иконостасен кръст с четиримата евангелисти в четирите края е дело на Макрий Негриев Фръчковски, чиято родова къща е до църквата. Негово дело са и царските двери.[1]
Живопис
[редактиране | редактиране на кода]Стенописите са били дело на Серафим Макриев и Евгений Попкузманов, но са унищожени.[1]
Иконите на иконостаса на църквата - царските, вторият горен ред с Големия Дейсис, Честния кръст с Разпятието и иконата на[4] Свети Димитър на кон са дело на Теодосий Зограф от Велес и бележат пиковия момент в творчеството му. Лицата, които в по-ранното творчество на зографа излъчват доброта, са сковани, тъй като са безупречно изписани с бледа боя и сиви оттенъци и големите им очи с нова форма имат замръзнал поглед.[5]
Според сведения на Янко Кузманов, който е правнук на Макрий Негриев, Макрий изписва три икони за църквата „Света Петка“, които обаче не са подписани.[6]
„Света Неделя“
„Света Петка“, Теодосий Зограф, 30-те години на XIX век
Кръщелно на Борислав Личеновски от църквата, 8 май 1917 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Димитров, Емил Иванов. Македония: светлини и светини – 2 // Либерален преглед, 30 ноември 2009 г. Посетен на 2 ноември 2020 г.[неработеща препратка]
- 1 2 Масонски симболи во црквата „Света Петка“ // Македонска нација, 18 август 2009 г. Посетен на 4 март 2014 г.
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 20 юни 2013. Посетен на 5 март 2014 г.
- ↑ Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 406.
- ↑ Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 407.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 210.
