Чурек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чурек
Общи данни
Население 303 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 70,668 km²
Надм. височина 788 m
Пощ. код 2126
Тел. код 071505
МПС код СО
ЕКАТТЕ 81760
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Елин Пелин
Ивайло Симеонов
(ВМРО-БНД)

Чурек е село в Западна България. То се намира в Община Елин Пелин, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чурек се намира на 26 km от София на територията на общ. Елин Пелин. Разположено на юг от връх Мургаш. През селото минават две реки, които се вливат в една на центъра на селото – р. Метликовица и р. Витинска, извиращи от Стара Планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

През сформирането на Действуващата Руска армия е назначен за началник на военните съобщения(свързочни войски). Развръща система от девет военнопроходни телеграфни парка, които през времето на войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действуващата Руска армия (началник на щаба, генерал-лейтенант Артур Непокойчицки).

Преминава на строева служба, командир на III-а Гвардейска Пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при Плевен.

През декември 1877 г. дивизията е в състава на Западния Руски отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда (31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия). Участва в зимното преминаване на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш – с. Чурек (13-25 декември / 23 декември-4 януари). Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. Негушево завършил с превземането на с. Потоп и с. Чурек. Авангардът на главните сили: Кавказката казашка бригада и Гродненски Хусарски полк (генерал-майор Отон Раух) участва в превземането на София (22-23 декември / 3-4 януари).

Едновременно е преследвана разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември / 2 януари, генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич (Средногорие). Във възникналата от движение ожесточената престрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор Дмитрий Философов (командир на I-а Стрелкова бригада от III Гвардейска Пехотна дивизия), който умира от раните си в гр. Орхание (дн. Ботевград).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на храма „Свети Илия“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционен събор – Вяра, Надежда, Любов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.