Василий Каталей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Каталей
руски офицер
Василий Каталей 
Роден: 1818 г.
Починал: 1877 г. (59 г.)

Василий Василиевич Каталей (на руски: Василий Васильевич Каталей) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1818 г. в Русия в семейството на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва на военна служба в Якутския пехотен полк (1836). Първо офицерско звание прапоршик (1838).

Като командир на Днепровския пехотен полк е повишен във военно звание полковник (1861). Последователно е командир на Кексхолмския гренадирски полк и Лейбгвардийския литовски пехотен полк. Генерал-майор от 1864 г. Началник на местните войски в Казански и Санкт-петербургски военен окръг. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Генерал-лейтенант от 1873 г.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

Пре сформирането на Действащата руска армия е назначен за началник на военните съобщения (свързочни войски). Развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, които през войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действащата руска армия (с началник на щаба генерал-лейтенант Артур Непокойчицки).

Гвардейски паметник, София
Дясната страна на паметника, посветена на генерал-лейтенант Василий Каталей
Знак на Гвардейския корпус

Преминава на строева служба, командир е на III-та гвардейска пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при обсадата на Плевен.

През декември 1877 г. дивизията е в състава на Западния руски отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Генерал-лейтенант Каталей е назначен за началник на главните сили на отряда (31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия). Участва в зимното преминаване на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш - с. Чурек (13-25 декември / 23 декември - 4 януари). Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15 / 27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. Негушево, завършил с превземането на с. Потоп и с. Чурек. Авангардът на главните сили - Кавказката казашка бригада и Гродненският хусарски полк (на генерал-майор Отон Раух) участва в превземането на София (22-23 декември / 3-4 януари).

Едновременно преследва разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември / 2 януари генерал-лейтенат Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич. Във възникналата в движение ожесточената престрелка е убит на място. Заедно с него е ранен генерал-майор Дмитрий Философов (командир на I-ва стрелкова бригада от III-та гвардейска пехотна дивизия), който умира от раните си в Орхание (дн. Ботевград).

Тялото на генерал Каталей е транспортирано до родното му село Плоске, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 г. в София е издигнат паметник на загиналите гвардейци от III-та гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. Известен е с името Гвардейски паметник. При бомбардировките над София по време на Втората световна война е разрушен от авиационна бомба.

След войната е възстановен. Частично реставриран през 1978 г. Българската телеграфна агенция по повод на годишнина от своето създаване възстановява паметника в оригиналния му вид. Намира се на булeвард „Цариградско шосе“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 28, 126, 143-144