Василий Каталей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василий Каталей
руски офицер

Роден
Черниговска губерния, Руска империя
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Василий Василиевич Каталей (на руски: Василий Васильевич Каталей) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Василий Каталей е роден през 1818 г. в Русия в семейството на потомствен офицер. Ориентира се към военното поприще. Завършва Нежинския лицей и постъпва в Якутския пехотен полк (1836). Произведен е в първо офицерско звание прапоршик (1838).

Като командир на Днепровския пехотен полк е повишен във военно звание полковник (1861). Последователно е командир на Кексхолмския гренадирски полк и лейбгвардийския Литовски пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1864 г. Началник на местните войски в Казанския и Санктпетербургски военен окръзи. Член на Главния комитет по устройство на Руската армия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1873 г.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). При сформирането на Действащата руска армия е назначен за началник на военните съобщения (свързочни войски). Развръща система от 9 военнопроходни телеграфни парка, които през войната работят на висота. Член на Полевия щаб на Действащата руска армия с началник на щаба генерал-лейтенант Артур Непокойчицки.

Знак на Гвардейския корпус
Гвардейски паметник, София
Дясната страна на паметника, посветена на генерал-лейтенант Василий Каталей

Преминава на строева служба като командир е на 3-та гвардейска пехотна дивизия в състава на Гвардейския корпус. Бие се храбро при обсадата на Плевен.

През декември 1877 г. дивизията е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Началник на главните сили на отряда от 31 батальона, 16 ескадрона и 44 оръдия. Участва в зимното преминаване на Стара планина. Главните сили се движат по маршрута с. Врачеш - с. Чурек на 13-25 декември/23 декември - 4 януари. Условията са сурови. Наклон на стръмнините до 45 градуса, дъжд, последван от сняг, силен вятър и заледяване. През нощта на 15/27 декември войниците са затрупани от снега. На следващия ден се води бой при с. Негушево, завършил с превземането на с. Потоп и с. Чурек. Авангардът на главните сили са Кавказката казашка бригада и Гродненският хусарски полк с командир генерал-майор Отон Раух и участва в освобождението на София.

Паметник на лобното място на генерал-лейтенант Василий Каталей, село Петрич

Едновременно преследва разбитата Орханийска османска армия. На 21 декември/2 януари генерал-лейтенат Василий Каталей с целия си щаб е в авангарда на главните сили и настига османския ариегард при с. Петрич. Във възникналата в движение ожесточената престрелка е убит на място. Ранен е командирът на 1-ва бригада от 3-та Гвардейска пехотна дивизия генерал-майор Дмитрий Философов, който умира от раните си в Орхание (дн. Ботевград.

Тялото на генерал Василий Каталей е транспортирано до родното му село Плоске, Черниговска област, където е погребано в родовото имение.

През 1885 г. в София е издигнат паметник на загиналите гвардейци от 3-та Гвардейска пехотна дивизия. На него са вписани имената на генерал-лейтенат Василий Каталей и генерал-майор Дмитрий Философов. Известен е с името Гвардейски паметник. При бомбардировките над София по време на Втората световна война е разрушен от авиационна бомба.

След войната е възстановен. Частично реставриран е през 1978 г. Българската телеграфна агенция по повод на годишнина от своето създаване възстановява паметника в оригиналния му вид. Намира се на булeвард „Цариградско шосе“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 28, 126, 143-144