Обсада на Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Обсада на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Grivita 1877.jpg
Превземането на редута Гривица, худ. Хенрих Дембицки
Информация
Период 20 юли10 декември 1877
Място Плевен, България
Резултат Решителна победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of Russia.svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of Russia.svg цар Александър II
Flag of Russia.svg великият княз Николай Николаевич
Flag of Russia.svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Flag of Russia.svg генерал-лейтенант Павел Зотов
Flag of Russia.svg генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен
Flag of Romania.svg крал Карол I
Ottoman flag.svg Абдул Хамид II
Ottoman flag.svg Осман паша
White flag icon.svg
Сили
122 000 50 000
Жертви и загуби
38 000 убити и ранени 15 000 убити и ранени
25 000 се предават
Обсада на Плевен в Общомедия

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

Осман паша

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, с цел да се укрепи в Никопол. На 4/16 юли обаче Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша да се укрепи в него. Осман паша научава за падането на Никопол по пътя и веднага се насочва към Плевен. На 6/18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а но 7/19 юли вече са заели позиции около Плевен и се укрепяват. Само няколко часа след това пристигат първите руски части.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Първи щурм[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командващ 5-а Пехотна дивизия от I9-и Армейски корпус, има заповед да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Той достига града на 7/19 юли и започва да обстрелва османските защитни съоръжения, без да предприема атака. На 8/20 юли сутринта атакува с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Общо 8 500 руси атакуват около 13 000 турци. Генерал Шулднер успява да отблъсне османските части от някои външни укрепления. Осман паша изпраща подкрепления и предприема поредица контраатаки, с които отблъсква руските части от превзетите позиции. Руските жертви са 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските са изчислена на около 2000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол, но командването е трябвало да попълни запасите след боевете при Никопол. Допълнително се забавят и румънските части, натоварени с охраната и ескорта на предалия се Никополски гарнизон.

Първа атака на Плевен 7/19 юли 1877г.

Втори щурм[редактиране | редактиране на кода]

«Боят при Плевен на 27 август 1877 година», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883

През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия като формират Западната турска армия. Видно е че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила. Тройното превъзходство в артилерията се оказва напълно ненужно, тъй като Осман паша е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение - руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от упор от добре прикритите турски войски. На 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.

Втора атака на Плевен 18/30 юли 1877г.

Трети щурм[редактиране | редактиране на кода]

Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен

На 19/31 август деветнадесет османски табура[1] излизат от Плевен и атакуват руските части в района с.Пелишат - с.Згалево. След ожесточени боеве за редута при с.Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен. Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени, а турските - 1350 убити и ранени.

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877г. Участие вземат 75 500 войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов).[2] Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия.

Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Прекъсната е линията за снабдяване на Плевенския османски гарнизон по направлението София-Плевен. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч се завръща в Плевен.

На 26 август/7 септември е извършена силна артилерийската подготовка за предстоящата атака. На следващия ден са овладени „Зелените хълмове“ и се води бой при река Вит. На 29 август/8 септември боевете са с променлив успех. Решителният щурм е предвиден за 30 август, когато е именния ден на царя. Лично пристига цар Александър II, румънския крал Карл и Великия княз Николай Николаевич. Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаката е прекратена. Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Турските загуби са едва 3000 убити и ранени.

Боеве при Гривишките редути[редактиране | редактиране на кода]

«Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880

След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут № 1 и Канлътабия. Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 и Баштабия. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънските загуби са 929 убити и ранени. Турските загуби са неизвестни.

Блокада на Плевен - действия на руската армия[редактиране | редактиране на кода]

Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен
Блокада на Плевен

Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от Севастопол - генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява "...четвърти щурм на Плевен няма да има". Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и издава заповеди за реорганизация на обсадата - на места руските позиции са изнесени по-напред към турските, изграждат се нови окопи, люнети и редути. През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.

Заради обсадата Западният Руски отряд е усилен с нови гвардейски и гренадирски части. Така той достига до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Плътната блокадна линия е разделена на шест участъка: 1-ви с командир генерал Александру Чернат, 2-ри с генерал-лейтенант Николай Криденер, 3-ти с генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти с генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти с генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти с генерал-лейтенант Иван Ганецки. Руското командване вярно оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:

  • Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
  • Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
  • Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (18-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

Блокада на Плевен - действия на турската армия[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на ноември 1877г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да изгради инженерно отбранителна линия на разстояние 20 – 25км. Отбраната е разделена на пет участъка: 1-ви с командир Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите, той изтегля без бой гарнизона си от Долни Дъбник. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.Турското командване се надява на армията на Сюлейман паша, която да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша да ги изтика северно от Дунав. На 22 ноември/4 декември обаче, Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението към Плевен. Останал без провизии Осман е принуден или да се предаде или да направи един последен отчаян опит за пробив на обсадата.

По думите на един турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 22 ноември започват да раздават по 1/3 от предишната дажба хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменяше с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно когато напълно спират дажбите с месо е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв сапун и се ползва хума. Поради липсата на кибрит, се пукат патрони за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и вълци. Турците стрелят по гарги и врани, които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.

Опитът за пробив[редактиране | редактиране на кода]

Карта от 10 Декември 1877г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия

Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец - Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов.

Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Василий Карлович Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Поради мъглата русите не виждат преминаването на турските табори през река Вит, но решават в 7 часа да дадат в тази посока няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции. Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога. Забиват барабаните в тила. На предна позиция дежурни са 5 Московски гренадирски полк, 9-ти Сибирски гренадирски полк и 7 роти на 17 Архангелогородски полк. Турските укрепления при с. Опанец и при моста над река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. Руските оръдия също откриват огън по настъпващите табори.

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че албанци с бели шапчици се бутат със сирийци, а редифите вървят до башибозука. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен - 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от постовете си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва като са изтеглени 6 оръдия, а останалите са изоставени, понеже конете са убити.Така до 8 и 30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи- особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-тина души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.

Едва в 8 и 30 часа от към с.Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака "на нож", успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табори и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.

«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)

В 11 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка - 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.

Плененият Осман паша, командващ турската войска в Плевен, се представя пред негово императорско величество Александър II, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Осман паша предава сабята си на генерал Ганецки при моста на река Вит

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Флагът на няколко пъти ту се вдига , ту се сваля. Накрая обаче е развят. Осма паша праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява и огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

По думите на полковия свещеник Вакх Гурьев, служил в 9 Сибирски полк, загиналите руски войници са събрани и погребани по полкове в 4 общи гроба (за 9 Сибирски, 10 Малоросийски, 11 Фанагорски и 12 Астрахански полк) и пети гроб за артилеристите. Именно от тези полкове са повечето руски загуби. Братските могили са изкопани във вътрешността на редута при Копана могила. Днес на мястото няма дори паметна плоча.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Параклис-мавзолей „Свети Георги“, Плевен
Паметник на героите при Плевен на площад Свети Илия в Москва, открит през 1882 г.

Обсадата на Плевен задържа основното руско настъпление, като в същото време умелата защита впечатлява международното обществено мнение. Същевременно боевете за Плевен стават поле за изява на високите морални качества на руския войник. Известна става храбрата съпротива на бойците на майор Фьодор Горталов, отбранявали редута „Кованлък“ от турците при третата атака на града.

Превземането на Плевен е решителен момент във войната, освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Музеят-панорама „Плевенска епопея“, изглед отвън

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в Скобелевия парк, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Плевенските събития са детайлно описани в романа на Борис Василев «Были и небыли».

Обсадата на Плевен е един от централните епизоди на книгата на Борис Акунин «Турски гамбит», а също и на едноименния филм.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, с.167
  2. Богданов И., Епопея от подвизи и слава, София, 1978, ДПК „Димитър Благоев“, стр. 171

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Богданов И., Епопея от подвизи и слава, С., 1978, ДПК „Димитър Благоев“
  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната, с. 7 – 40

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]