Обсада на Плевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Обсада на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Егор Жданов - подвигът.jpg
Редник Егор Жданов пленява турското знаме на пророка край Долна Митрополия
Информация
Период 20 юли10 декември 1877
Място Плевен, България
Резултат Решителна победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Romanov Flag.svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Romanov Flag.svg цар Александър II
Romanov Flag.svg великият княз Николай Николаевич
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Romanov Flag.svg генерал-лейтенант Павел Зотов
Romanov Flag.svg генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен
Flag of Romania.svg крал Карол I
Ottoman flag.svg Абдул Хамид II
Ottoman flag.svg Осман паша
White flag icon.svg
Сили
122 000 50 000
Жертви и загуби
38 000 убити и ранени 15 000 убити и ранени
40 000 се предават
Обсада на Плевен в Общомедия

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победа на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване заповядва Осман паша, командир на Армейски корпус, веднага да се насочи и укрепи в Никопол. По пътя му към Никопол, към армията му се присъединяват някои гарнизони и така тя нараства до 13 000 души. На 4/16 юли обаче Западния руски отряд превзема Никопол и по този начин принуждава Осман паша да промени посоката си на движение към Плевен. На 6/18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а но 7/19 юли вече са заели удобни позиции около Плевен. В същия ден, но само броени часове по-късно пристигат и първите руски войски.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Първа атака[редактиране | редактиране на кода]

Осман паша

Веднага след падането на Никопол, руското командване нарежда на генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, командир на 5-а Пехотна дивизия от 19-и Армейски корпус, да заеме колкото се може по-бързо Плевен. Руската армия обаче се забавя, тъй като има нужда от попълването на запасите и от превързването на ранените. Така русите пристигат пред Плевен едва на 7/19 юли и започва да обстрелват турските позиции без да предприемат атака. На 8/20 юли сутринта атакуват с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради лошото разузнаване, едва 8 600 руси атакуват около 15 000 турци, при това заели удобни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер успява да отблъсне турските части от някои външни укрепления, но Осман паша изпраща подкрепления, предприема поредица контраатаки и така си възвръща изгубените позиции. Така първата атака на Плевен струва на русите 75 офицери и 2326 войници убити и ранени. Турските загуби са изчислени на около 2 000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа атака се смята лошото разузнаване, грешните карти на района, объркването на българските водачи в руската войска, храбростта на турските войници, както и военния гений на Осман паша. Освен това русите се забавят при тръгването си от Никопол и така позволяват на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на боя Осман паша заповядва окопаването на армията.

Втора атака[редактиране | редактиране на кода]

„Боят при Плевен на 27 август 1877 година“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1883

През следващите дни и двете страни получават силни подкрепления. Руските части са усилени с нови 26 000 души и така нарастват до 35 000. Генерал-лейтенант Николай Криденер вече разполага с 36 батальона, 32 ескадрона и 184 оръдия. Силите на Осман паша нарастват до 22 000 души или 33 табора, 7 ескадрона и 58 оръдия като формират Западната турска армия. Видно е че русите нямат голямо числено превъзходство в жива сила, но имат тройното превъзходство в артилерията. То обаче се оказва напълно ненужно, понеже Осман паша вече е изградил множество землени защитни съоръжения. Като допълнение – руското командване се страхува да изпраща оръдията на първата бойна линия, поради което те са неефективни, а руските пехотинци са разстрелвани от добре прикритите турски войски. В допълнение – ген. Криденер не вярва в успеха на предстоящата атака – той изчислява погрешно противниковите сили на 50 – 60 000 души, при това на защитни позиции. Така на 18/30 юли руското главно командване нарежда на генерал-лейтенант Николай Криденер да атакува Плевен. Водят се тежки боеве при Сулуклийския дол, Гривишките редути и Зелените хълмове. До края на деня турците отблъскват всички атаки и си връщат изгубените позиции. Втората атака на Плевен е истинска катастрофа за русите. Загубите са изчислени на 168 офицери и 7167 войници убити и ранени. Турските загуби са едва 1200 убити и ранени.

Битка при Пелишат–Згалево[редактиране | редактиране на кода]

На 19/31 август деветнадесет османски табура излизат от Плевен и атакуват руските части в района с.Пелишат – с.Згалево. След ожесточени боеве за редута при с.Згалево, който няколко пъти преминава от ръце в ръце, турците са изтласкани обратно в Плевен. Руските загуби възлизат на 1000 убити и ранени, а турските – 1350 убити и ранени. Атаката е планирана да съвпадне с рамазана, а евентуалната победа да бъде в чест на мюсюлманите.

Трета атака[редактиране | редактиране на кода]

Карта на разположението на руските войски при третата атака на Плевен

Третата атака на Плевен е проведена от руските войски между 26 август/7 септември и 1/13 септември 1877 г. Участие вземат 75 500 войници (от тях 23 000 румънци), поддържани от 8600 кавалеристи и 424 оръдия (командир генерал-лейтенант Павел Зотов). Осигурено е трикратно превъзходство на силите. Осман паша увеличава войските си на 29 400 души, 1500 саби и 70 оръдия.
Третата атаката е предшествана от превземането на Ловеч на 22 август/3 септември от Сборен Руски отряд с командир генерал-майор Александър Имеретински. Същия ден Осман паша с 12 табура, конница и 3 батареи излиза от Плевен, за да подпомогне Ловешкия отряд. Движението му е открито и е обстрелван от русите. Осведомен за превземането на Ловеч, се завръща в Плевен.

„Артилерийски бой при Плевен. Батарея от обсадни оръдия на Великокняжеската височина“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, 1880

На 26 август/7 септември започва усилна артилерийската подготовка за предстоящата атака и продължава до 10 септември. Решителният щурм е предвиден за 30август/11 септември, когато е именният ден на царя. Руските генерали са смятали да дадат като подарък за царя падането на Плевен. Лично пристига цар Александър II, румънския крал Карл и Великия княз Николай Николаевич. Започват ожесточени боеве при „Гривишките редути“, височините при с. Радишево, „Зелените хълмове“, редутите „Кованлък“ и „Иса ага“. На 1/13 септември атаките по всички сектори са прекратени. Руските загуби в убити или ранени са 2 генерали, 295 офицери и 12471 войници. Румънците дават около 3000 убити и ранени, а турските загуби са едва 3000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като Павел Зотов например, дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата артилерия и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на Дунав.

Боеве при Гривишките редути[редактиране | редактиране на кода]

След неуспеха на третата атака срещу Плевен, Осман паша атакува заетия от румънски части Гривишки редут № 1 / Канлътабия. Боевете продължават три дена. Атаката е отбита с помощта на руски части. На 6/18 септември румънски части атакуват съседния Гривишки редут № 2 / Баштабия. Атаката е отбита. Втори път е проведена на 7/19 октомври, без успех. Румънските загуби са 929 убити и ранени. Турските загуби са неизвестни.

Развитие на турската укрепителна система при Плевен[редактиране | редактиране на кода]

Турската отбранителна система при гр. Плевен преминава през няколко етапа, които са продиктувани от действията на руските войски.

  • Преди първата атака – когато пристига с армията си Осман паша, няма време и възможност за изграждане на земни укрепления и не разполага с такива. Разбрал за падането на Никопол и за придвижването на русите към Плевен, пашата бърза да заеме пръв града, като ги изпреварва с няколко часа. Десет дни по-рано пристигналият Атуф паша е изградил няколко еполементи за оръдия и окопи за пехота по билото на Янък баир и зад с.Гривица.
  • След първата атака – Осман паша знае, че ще последва втора атака от същата посока и се подготвя трескаво за нея. Увеличава значително войските си и изгражда множество табии главно на север и изток от Плевен. На юг е построена само табията Исса ага.
  • След втората атака – Ловеч е превзет от русите и Осман паша знае, че може да бъде атакуван успешно от юг. Изгражда в тази посока няколко укрепления. На изток от града също са построени нови, а някои съществуващи са подобрени.
  • След третата атака – става ясно, че слабото място в отбраната е от юг, където генерал Скобелев успешно се вклинява с войските си. За целта там са изградени нови три укрепления.
  • Схема на табиите при Плевен от 1877 г.
    След падането на Горни Дъбник и Телиш – Осман паша разбира, че вече е напълно обкръжен и започва изграждането на няколко укрепления и на запад от Плевен.
Наименование Местонахождение допълнителни данни
укрепления преди първата атака
окопи и траншеи по билото на Янък баир и с.Гривица
укрепления след първата атака
Сюлейман паша табия 1 [1] №1 0.6 км северозападно от с.Опанец, м.Стойчово бранище Опанска табия №1
Сюлейман паша табия 2 [2] №2 0.5 км северозападно от с.Опанец, м.Белия бряг Опанска табия №2
Топ табия [3] №3 0.9 км югоизточно от с.Буковлък
Сюлейман паша табия [4] №4 1.0 км югоизточно от с.Буковлък
Хайри бей табия [5] №5 2.0 км североизточно от Плевен, м.Бъчвата
Садък паша табия [6] №6 3.0 км североизточно от Плевен, м.Бъчвата
Баш табия [7] №7 3.0 км северозападно от с.Гривица, м.Гладно бърдо Гривишки редут №2
Абдул Керим табия [8] №8 2.5 км северозападно от с.Гривица, м.Детковица Гривишки редут №1
Баш табия [9] №9 в кв. „Дружба 4“ на Плевен, бл.412 – 414, м.Низамски връх щаб на Осман паша
Ихтият табия [10] №10 в кв „Дружба 4“ на Плевен
Атуф паша табия [11] №11 до кв. „Дружба 2“ на Плевен до телевизионната кула
Араб табия [12] №12 кв. „Дружба 2“ на Плевен, ул.Трите бора
Чорум табия [13] №13 2.5 км източно от Плевен, м.Дюлюмсюза 2 оръдия
Ибрахим бей табия [14] №14 3.0 км източно от Плевен, м.Чаира в начален стадий
Топ табия [15] №15 в кв. „Дружба 4“ на Плевен 6 оръдия
Омер бей табия [16] №16 2.0 км югоизточно от Плевен, м.Стражата
укрепления след втората атака
Исса ага [17] №18 1.0 км югозападно от Плевен, Скобелев парк Реджи бей табия
Кованлък табия [18] №19 1.5 км югозападно от Плевен, Скобелев парк Абдул бей табия
Балък баш табия [19] №20 2.0 югозападно от Плевен, м.Средните лозя Бааглар баши табия
Абдалах бей табия [20] №21 3.0 км югозападно от Плевен, м.Комудара Милас табия
Тальят бей табия [21] №22 3.0 км югозападно от Плевен, м.Комудара Телата табия
Юнуз бей табия [22] №23 0.7 км северно от с.Къшин Юнус бей табия
укрепления след третата атака
Ниш табия [23] 0.8 км източно от с.Къшин
Гази Осман табия [24] 1.9 км източно от с.Къшин Хаджи Осман
Али паша табия [25] 2.5 км североизточно от с.Къшин Хаджи Али бей
укрепления през последните дни
Айдън табия [26] 2.9 км северозападно от с.Къшин спомагателно – муавин
Хилми ефенди табия [27] 2.9 км северозападно от с.Къшин
Пертев бей табия [28] 2.0 км източно от с.Дисевица
Тире болу табия [29] №30 1.7 км североизточно от с.Дисевица
Вели бей табия [30] 4.0 км западно от Плевен, м.Ицово бранище местност „Калето“
Саид бей табия [31] №31 1.4 км източно от с.Ясен
Топ табия [32] №32 2.2 км североизточно от с.Ясен при моста на р.Вит

Блокада на Плевен – действия на руската армия[редактиране | редактиране на кода]

Генерал от инженерните войски Едуард Тотлебен
Блокада на Плевен

Възелът на войната се затяга след третия неуспешен щурм. По всичко изглежда, че от изхода на битката при Плевен зависи до голяма степен и изходът на цялата война. За справяне със ситуацията е извикан героят от Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си той заявява "...четвърти щурм на Плевен няма да има". Решено е Плевен да бъде напълно блокиран. За да бъде осъществена блокадата са мобилизирани и насочени към Плевен нови гренадирски и гвардейски полкове. Когато те пристигат през октомври, руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. С превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца се слага край на снабдяването на армията на Осман паша. За да попречи на изхранването на турската армия, Тотлебен решава да спре двете малки рекички преминаващи през Плевен. Построява бентове на реките Тученица и Гривишка, по чиито поречия е имало 24 воденици – караджейки. С внезапното им взривяване, огромни водни маси помитат по пътя си всички воденици и складираните храни за обсадения гарнизон.
Генерал Тотлебен разделя блокадната линия на шест участъка:


Тотлебен лично обхожда всички руски позиции и издава заповеди за реорганизация на обсадата – на места руските позиции са изнесени по-напред към турските, изграждат се нови окопи, люнети и редути.
Заради обсадата Западният Руски отряд достига до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Руското командване вярно оценява 6-ти участък като най-вероятен за опит за пробив. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в този района са три:

  • Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
  • Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.
  • Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (18-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.

Блокада на Плевен – действия на турската армия[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на ноември 1877 г. Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници, 72 оръдия и изгражда инженерно-отбранителна линия на разстояние 20 – 25 км. Отбраната разделя на пет участъка: 1-ви с командир Адил паша, 2-ри – Атуф паша, 3-ти и 4-ти – Тахир бей и 5-ти – Сюлейман бей. След превземането на Горни Дъбник и Телиш от русите, той прибира в Плевен гарнизона си от Долни Дъбник. С това е прекъсната и последната му връзка с централното командване и снабдяването му с храна и боеприпаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация. Надеждата на турското командване е армията на Сюлейман паша да удари в гръб руските войски и след като се съедини с тази на Осман паша да ги изтика северно от Дунав. С тази цел на 22 ноември/4 декември Централната османска армия с командир Сюлейман паша преминава Стара планина, превзема Елена, но не успява да отклони руските части от блокадата на Плевен. Понася много загуби и прекратява движението си към Плевен.

По думите на един турски офицер положението на турският гарнизон в Плевен става изключително критично с всеки изминал ден. С намаляването на хранителните припаси намаляват и дажбите. От 10/22 ноември започват да раздават по 1/3 от предишната дажба хляб и като допълнение дават по един кочан царевица. Липсват каквито и да са дърва за огрев и турците използват корени на лози и бурени за да се сгреят или стоплят храната си. Остро се чувства липсата на захар, кафе и най-вече на тютюн, който се заменя с лозови листа. Пълната липса на спиртни напитки и малките дажби месо правят войниците още по-чувствителни към студа. По-късно когато напълно спират дажбите с месо е забранено клането на коне и друг впрегатен добитък. Липсва храна и за животните. Тяхното жално мучене и цвилене прилича на човешко страдание. Липсват марли за ранените и се режат ризи за превръзки. Макар да се чувства нужда за всякакъв вид облекло ленените превръзки се пазят като скъпоценност. Няма никакъв сапун и се ползва хума. Поради липсата на кибрит, се пукат патрони за да се запали огън. От глад в околностите на Плевен умират дори кучетата. Появяват се и вълци. Турците стрелят по гарги и врани, които се ценят като деликатес. Плевен се е превърнал в просторен гроб, в който загива сред ужас и лишения една 40-хилядна армия.[1] На 18/30 ноември Осман паша събира в главната си квартира всички висши командири. Поставен е въпросът: дали да останат в града още няколко дни до пълното изчерпване на хранителните припаси и след това да капитулират без бой или пък да се опитат да атакуват блокадната линия с цената на огромни жертви. Взето е решение за пробив на запад по долината на река Вит. Първоначално пробивът е насрочен за 8 декември, но Осман паша го отлага за 10, понеже не е привършена подготовката. В случай на успех, на какъвто турците не се надяват, войските трябва да достигнат по пътя за Видин до река Искър, прикривайки се по речното корито да се насочат от Кутловица към Берковица и като преминат Стара планина през Гининския проход, да достигнат до София и да се съединят с другите войски там.

Битка при Долна Митрополия[редактиране | редактиране на кода]

Карта от 10 декември 1877 г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия

Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец – Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла, образувала се по поречието на река Вит, самото прехвърляне на турците през река Вит остава незабелязано. Казашки патрул от 9 хусарски Киевски полк успява още през нощта да открие движението при моста на река Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първи отбранителен участък – генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов.

Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Василий Карлович Водар също чува шума от движещите се по шосето от Плевен турски войски. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, с която му се докладва, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Поради мъглата русите не виждат преминаването на турските табори през река Вит, но решават в 7 часа да дадат в тази посока няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции. Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога. Забиват барабаните в тила. На предна позиция дежурни са 5 Московски гренадирски полк, 9-ти Сибирски гренадирски полк и 7 роти на 17 Архангелогородски полк. Турските укрепления при с. Опанец и при моста над река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. Руските оръдия също откриват огън по настъпващите табори.

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че албанци с бели шапчици се бутат със сирийци, а редифите вървят до башибозука. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен – 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени. Така до 8 и 30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи – особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-тина души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.

„Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година“, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)

Едва в 8 и 30 часа от към с.Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака „на нож“, успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табори и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.[2]

В 10 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка – 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.

Плененият Осман паша, командващ турската войска в Плевен, се представя пред негово императорско величество Александър II, худ. Николай Дмитриев-Оренбургски

Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Флагът на няколко пъти ту се вдига, ту се сваля, но накрая е развят. Осман паша изпраща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява и огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

На 10 декември русите губят над 1 700 души или 1 генерал, 57 офицери и 1659 нисши чина, като повечето са от 3-та гренадерска дивизия. Турските загуби са около 6 000 убити и ранени, пленени 10 паши, 128 висши офицери, около 2 000 офицери, около 40 000 войници, 77 оръдия и 7 знамена. Долната таблица отразява руските загуби в деня на сражението. Впоследствие много от ранените почиват от получените рани и броят на мъртвите достига 18 офицери и 542 нисши чина.

Паметник на героите при Плевен на площад Свети Илия в Москва, открит през 1882 г.
Руски загуби на 10 декември 1877 г. [3]
войскова част убити изчезнали ранени общо
офицери войници войници офицери войници офицери войници
3-та гренадерска бригада
9 Сибирски полк 5 107 7 11 208 16 322
10 Малоросийски полк 3 138 27 14 415 17 580
11 Фанагорийски полк - 29 7 10 154 10 190
12 Астрахански полк 1 75 18 11 305 12 398
3-та артилерийска бригада - 8 1 2 29 2 38
ОБЩО 9 357 60 48 1111 57 1528
2-ра гренадерска дивизия
5 Киевски полк - - - - 5 - 5
6 Таврически полк - - - - 7 - 7
7 Самогидски полк - 5 2 - 21 - 28
8 Московски полк - 3 - - 12 - 15
2-ра артилерийска бригада - 1 - - 9 - 10
ОБЩО - 9 - - 54 - 65
1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия
17 Архангелогородски полк - - - 1 22 1 22
18 Вологодски полк - 3 - - 24 - 27
6 батарея 5 артилерийска бригада - - - - 1 - 1
ОБЩО - 3 - 1 47 1 50
кавалерия от 6-ти блокаден район [33]
9 драгунски Казански полк - - - - - - -
9 улански Бугски полк - - - - 1 - 1
9 хусарски Киевски полк - 1 - - - - 1
Донски казашки №4 полк - 1 - - 2 - 2
7 конно-артилерийска батарея - - - - 1 - 1
Донска казашка №2 батарея - - - - - - -
ОБЩО - 2 - - 4 - 6
5-ти блокаден район
Лейбгвардейски Литовски полк - 1 - - 11 - 12
ОБЩО 9 371 62 49 1226 58 1659

Списък на загиналите офицери[редактиране | редактиране на кода]

чин имена убит/починал допълнителни данни
9 Сибирски полк
1 майор Константин Платонович Лихачев убит ком.на стрелците
2 поручик Иван Семëнович Пашкевич убит мл.оф.3 стрелкова рота
3 подпоручик Борис Гаврилович Горшков убит мл.оф.10 рота
4 прапорщик Николай Петрович Контарев убит мл.оф.1 стрелкова рота
5 прапорщик Виктор Игнатьевич Мишковский убит мл.оф.3 рота
10 Малоросийски полк
6 майор Александр Авксептьевич Манасеин убит ком.1 батальон
7 майор Казимир Антонович Щит-Немирович починал от раните ком.3 батальон
8 капитан Николай Павлович Тараткевич починал от раните ком.1 рота
9 щабс капитан Николай Николаевич Кутузов убит мл.оф.1 рота
10 поручик Александр Александрович Тимашев убит ком.3 рота
11 прапорщик Евгений Канивцев починал от раните мл.оф.2 рота
11 Фанагорийски полк
12 майор Николай Васильевич Стерлингов починал от раните ком.на стрелците
13 капитан Антоний Медарт Станиславович-Смоленский починал от раните ком.6 рота
14 капитан Андрей Федорович Кобелев починал от раните ком.на 10 рота
12 Астрахански полк
15 щабс капитан Алексей Петрович Кульман убит ком.1 стрелкова рота
16 капитан Николай Васильевич Молчанов починал от раните ком.1 рота
17 щабс капитан Карталинский починал от раните мл.оф.10 рота
18 подпоручик Лео-Александр-Омап Карлович Винтер починал от раните мл.оф.2 рота

Съдбата на Осман паша и армията му[редактиране | редактиране на кода]

Картината „Пленные“ („Дорога от Плевны“), показваща трагичната съдба на пленена армия на Осман паша.

След като се предава, Осман паша и личният му лекар са отведени за кратко в плен в гр. Харков (днешна Украйна). Противно на очакванията, пленничество не спира военната му кариера. След завръщането си е назначен за военен министър на Османската империя (1878 – 1885), а в гръцко турската война от 1897 г. е началник на армия[4]. Умира на 68 години през 1900 г.

Още веднага на 28 ноември/ 10 декември 1877 г. турската армия е обезоръжена и остава да нощува на мястото на предаването си, охранявана от руски и румънски войски. Великият княз по време на обхода на войските се натъква на грозна сцена – цялата румънска пехота се занимава с грабежи над турските войници. Влачат оръжия, сумки, шашки и пушки.[5] Руското командване се натъква на множество болни турски войници, настанени по къщите из Плевен. На 7/19 декември пленените турски войници са разпределени по руските полкове – по 500 във всеки, които са длъжни да ги охраняват и изхранват. На 10/22 декември под конвой са предадени на Казашки №4 полк за последващото им преместване. През тези няколко дни умират от раните си, от глад, студ и болести около 8000 души. Оцелялата армия на два пъти под румънски конвой е прехвърляна в Румъния, като по пътя умират още 4500 души. От Румъния, през Русия и по Черноморското крайбрежие и през Кавказката граница са предадени на Турция. Дългият им преход е наречен Поход на смъртта, от който се завръщат от 40 000 едва 25 000 души.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Панорама „Плевенска епопея 1877“

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско владичество е открит музей – панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в Скобелевия парк, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Архитектурното тяло на Панорамата е направено да изглежда повдигнато върху 4 щика, които олицетворяват силата на оръжието, донесло свободата на България. Щиковете носят 4 хоризонтално разположени пръстена, 3 от които символизират 3-те атаки срещу Плевен, а 4-ят пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен.

Малко известен факт е, че веднага след подписването на Сан Стефанския договор от 1878 г., генерал Ганецки поставя въпроса за направата на паметник в чест на войниците загинали край Долна Митрополия. По негова молба и по решение на Плевенски окръг, участъкът земя около Копана могила е предоставен като „Безвъзмездна собственост на гренадирите“. През 1881 г. е одобрен проект на паметника, а през 1885, след като е завършен, е предвидено да се превози до България. След Деветоавгустовски преврат в отношенията с Русия настъпва разрив в резултат на което възниква предложение ''Паметникът на героите при Плевен'' да бъде оставен в Москва на площад Свети Илия и на 28 ноември/10 декември 1887 г. (десет години след битката при Долна Митрополия) е тържествено открит.[6]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

паметник на местонахождение снимки
1 Паметник на полковник Алексей Доброволски от 9 драгунски Казански полк, убит на 16 октомври 1877 г. при Долни Дъбник Крушовица

гробището

43°21′07.6″ с. ш. 24°24′36.1″ и. д. / 43.352111° с. ш. 24.410028° и. д.

Алексей Доброволски6.jpg
Алексей Доброволски5.jpg
Алексей Доброволски8.jpg
2 Паметна плоча на мястото на бента, построен от генерал Тотлебен на река Гривишка и взривен от него за унищожаване на водните мелници. Гривица

бента

43°24′34.9″ с. ш. 24°41′21.3″ и. д. / 43.409694° с. ш. 24.68925° и. д.

Бент Гривица5.jpg
Бент Гривица3.jpg
Бент Гривица1.jpg
3 Паметник на генерал Тотлебен на вала на р.Тученица Плевен

парк „Кайлъка

43°21′25.9″ с. ш. 24°38′05.9″ и. д. / 43.357194° с. ш. 24.634972° и. д.

Тотлебен2.jpg
Тотлебен3.jpg
Тотлебенов вал1.jpg
4 Паметна плоча на 10 офицери от 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски и 12-ти Астрахански гренадирски полкове, убити на 28.11.1877 г. и погребани от северната страна до олтара на храма Горна Митрополия

храм "Св. Троица"

43°27′43.6″ с. ш. 24°27′41.5″ и. д. / 43.462111° с. ш. 24.461528° и. д.

Паметна плоча офицери Горна Митрополия2.jpg
Паметна плоча офицери Горна Митрополия5.jpg
Църква Горна Митрополия2.jpg
5 Паметник на 12 нисши чина от 18 пехотен Вологодски полк и 1 артилерист от 6 батарея на 5 артилерийска бригада, загинали на 28 ноември (10 декември) 1877 г. Долна Митрополия

гробището

43°27′43.3″ с. ш. 24°31′03.3″ и. д. / 43.462028° с. ш. 24.517583° и. д.

18 Вологодски полк Долна.jpg
18 Вологодски полк2.jpg
18 Вологодски полк плоча2.jpg
6 Паметник на 38 нисши чина от 2-ра гренадирска дивизия, загинали на 28 ноември (10 декември) 1877 г. Долни Дъбник

парка

43°24′34.7″ с. ш. 24°25′35″ и. д. / 43.409639° с. ш. 24.426389° и. д.

Паметник 2 гренадирска дивизия1.jpg
Паметник 2 гренадирска дивизия3.jpg
Паметник 2 гренадирска дивизия6.jpg
7 Паметник на нисши чинове от Лейбгвардейски Волински полк, загинали при обсадата на Плевен в периода 12.10. – 28.11. Търнене

м.Чуката

43°23′32″ с. ш. 24°30′51.4″ и. д. / 43.392222° с. ш. 24.514278° и. д.

Паметник Лейбгвардейски Волински полк1.jpg
Паметник Лейбгвардейски Волински полк2.jpg
Паметник Лейбгвардейски Волински полк5.jpg
8 Паметник на победата при Плевен на 28 ноември (10 декември) 1877 г. Ясен

м.Бели брег

43°25′53″ с. ш. 24°33′01″ и. д. / 43.431389° с. ш. 24.550278° и. д.

Паметник в Ясен3.jpg
Паметник в Ясен2.jpg
Паметник в Ясен1.jpg
9 Паметник на румънските воиници, загинали на 28 ноември (10 декември) 1877 г. Опанец

43°27′18.9″ с. ш. 24°34′06.2″ и. д. / 43.45525° с. ш. 24.568389° и. д.

Румънски паметник Опанец3.jpg
Румънски паметник Опанец2.jpg
Румънски паметник Опанец4.jpg
10 Паметник на щабс капитан Иван Павлович Доброволски от 123 Козловски полк, починал от дизинтерия на 1 декември 1877 г. Згалево

м.Старите гробища

43°22′25.9″ с. ш. 24°48′09.1″ и. д. / 43.373861° с. ш. 24.802528° и. д.

Щабс капитан Иван Доброволски1.jpg
Щабс капитан Иван Доброволски2.jpg
Щабс капитан Иван Доброволски3.jpg

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Плевенските събития са детайлно описани в двете части на историческият роман на руският писател Борис Васильев „Были и небыли“ (Господа волонтеры) и (Господа офицеры), създадени в периода от 1977 г. до 1980 г.

Обсадата на Плевен е един от централните епизоди на книгата на Борис АкунинТурски гамбит“, а също и на едноименния филм.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958
  2.   Правиков Р. И.Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889
  3. Правиков Р.И., Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889 г.
  4. Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984, с.760
  5. Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г. с.207
  6. Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877-1877гг. и ходвиг освободителей, гл.6 Боевой путь Западного отряда

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Богданов И., Епопея от подвизи и слава, С., 1978, ДПК „Димитър Благоев“
  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната, с. 7 – 40
  • Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958
  • Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984, с.760
  • Правиков Р. И.Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889
  • Шавров К. Краткая история 11-го гренадерского Фанагорийского Генералиссимуса Князя Суворова полка, Москва, 1890 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Дневники, журналы и описания военных действий частей Гренадерскаго корпуса. Санкт-Петербург – 1909.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове. Действия на Западном фронте с 16 по 28 ноября включительно. Санкт-Петербург, 1907.
  • Николаев Н. Г. История 17-го пехотного Архангелогородского Его Императорского Высочества Великого Князя Владимира Александровича полка, Санкт Петербург, 1900 г.
  • Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877-1877гг. и ходвиг освободителей, гл.6 Боевой путь Западного отряда
  • Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]