Горна Митрополия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Горна Митрополия
България
43.4618° с. ш. 24.4611° и. д.
Горна Митрополия
Област Плевен
43.4618° с. ш. 24.4611° и. д.
Горна Митрополия
Общи данни
Население1695 души[1] (15 декември 2023 г.)
38 души/km²
Землище44,583 km²
Надм. височина116 m
Пощ. код5869
Тел. код06556
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ16345
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011)
Кметство
   кмет
Горна Митрополия
Венцислав Ангелов
(СДС, ЗНС, БЗНС, ...)
Горна Митрополия в Общомедия

Го̀рна Митрополѝя е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

Паметна плоча на руски офицери

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 4 km от общинския център Долна Митрополия и на 15 km от областния център Плевен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антична история[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището има латински корени – от думите Митра /бог Митра/ и полис /град/ – или Град на бог Митра. Богът Митра е източно божество и е много почитано от римските легионери. Недалеч при с. Гиген се намира римският град Улпия Ескус – основан около лагера V Македонски легион.

На около 2 км западно от селото, в местността „Боев геран“ има останки от голямо римско селище от I – IV век. Разположено е около извора на Барата, която преминава през Горна Митрополия. На повърхността се откриват керамика, монети, върхове на стрели, каменни основи от сгради, римски зидани гробове с трупоизгаряне. Селището е унищожено през 376-378 г., когато от север през Дунав преминават племената на готите. Доказателство са последните монети на императорите: Валент, Валентиниан и Грациан.

Руско турска война 1877-78 г.[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1877 г. край Горна Митрополия са разположени значителни руски сили, участващи в обсадата на Плевен. Северно от селото по пътя за Тръстеник са били лагерите на 11 Фанагорийски и 12 Астрахански гренадирски полк. Към тях е придадена артилерия и два конни казашки полка (виж картата). Южно от селото са били лагерите на 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полк. Полковете при Горна Митрополия са войските, които спират Осман паша при опита му да пробие руската обсада на 10 декември 1877 г. /стар стил 28 ноември/.

Обсадата на Плевен 10 декември 1877 г.

Интересни подробности за селото дава Вакх Гурев – свещеник на 9 и 10 гренадирски полкове. Ето какво пише той в походния си дневник.

"Горна Митрополия 1 ноември 1877 г.

Миля и половина преди да достигна Горна Митрополия започва бивака на Астраханския полк. Външният вид на лагера е много грозен: навсякъде е някакъв хаос и пълна бъркотия: има хора, говеда, биволи, магарета, землянки, палатки, вагони, купчини от сено и слама; войниците бродят на групи или самостоятелно ...

Самото село Горна Митрополия изглежда точно същото както нашият Тръстеник. Местната малка каменна църква е оставена непокътната, въпреки че турците са я ограбили. Началникът на дивизията и командир на 2 бригада Л.Квитницкий е настанен в къща не много по-различна от навес, плевня или клетка; адютантите живеят в землянки заедно с биволите. Щабът на дивизията се помещава в дома на местен български свещеник, чието семейство живее в същата землянка. Мене ме доведоха и запознаха с положението на това бедно семейство. При влизане видях следната картина: съпругата на този свещеник е една стара вече жена, в дълга ленена риза, с бродирани дантели, с увито в бял воал лице, боса, седнала по турски с кръстосани крака на земята пред огъня, заобиколен от три боси, полуголи деца. Тя пече на огъна за тях  парчета овнешко, като ги държи с една ръка над въглените, а с другата постоянно държи настрани ту едно, ту друго дете, които искат да изтръгнат от ръцете и вкусното парче...

Отидохме в църквата – следи от грабежи, варварство и богохулство на всяка крачка ... Находчивият възрастен свещеник е взел от църквата и е скрил в земята всички икони и прибори, но са останали икони, рисувани по стените и в нишите на олтара, тях не ги е пожалил дивият турски фанатизъм. Очите на Христос Спасителя и на Божията Майка са избодени с щикове. Според преподобния свещеник, турците, след юлските събитията, с такова диво опиянение тичаха из българските села от тази страна на река Вит и хулеха и безчинстваха в светите храмове, опитвайки се да ги превърнат в най-нечистото и неприлично място! О Господи ..."

След битката на 10 декември 1877 същият свещеник споменава, че на 12.12.1877 г. северно от олтара на църквата са погребани в общ гроб 10 млади руски офицери, починали от получените рани в битката: "звратившись от Копаной Могилы в Нетрополь, я приступил к печальному обряду погребения павших героев, офицеров нашей дивизии. По тесноте болгарской церкви обряд совершался на площадке около церкви: наступал вечер, тихий, ясный, безоблачный... С каждого бивуака тронулись к церкви печальные процессии; каждый полк нес своих героев-мучеников... Грустно-торжественные звуки погребальных маршей в одно и то же время раздались с разных сторон и огласили всю окрестность... К хору наших певчих присоединилось много любителей-офицеров, пение вышло звучное, торжественно-печальное; все стояли с зажженными свечами в руках: наступала уже ночь, ясная, звездная. Картина была необыкновенно грустная и вместе торжественная! И среди всего этого вдруг раздается поражающий душу церковный гимн: „Плачу и рыдаю, егда помышляю смерть и вижу во гробех лежащую, по образу Божью созданную, нашу красоту, безобразну, бесславну, не имущую вида...“, а тут пред вашими глазами лежат распростертыми на земле десять трупов молодых юношей, за три дня назад полных жизни и силы, а теперь бездыханных, страшно обезображенных, с лицами действительно неимущими вида. Впечатление было потрясающее! Слезы и рыдания сделались общими!.. То плакали герои, оставшиеся в живых, над трупами героев-друзей безвременно погибших в битве.., Четверо положены в гробах, сколоченных из теса, а остальные прямо на земле, покрытые только простынями..."

Войни за национално обединение[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война човек от Горна Митрополия е доброволец в Македоно-одринското опълчение[2].

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • паметник пред кметството
  • възстановяване на храм-паметника (църквата до малкото училище)
  • паметна плоча на 10 руски офицери, погребани до олтара на църква „Св. Троица“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празнуване на Тодоров ден (Тудорица). През 2014 г. празникът ще се състои на 8 март. На празника жените месят пита с мед, от тестото правят кончета, готвят зелник и чушки с боб. Млади и деца се обличат като кукери: булка и младоженец, поп, полицай, лекар, кобила. Маскираните дрънкат с кутии и звънци, носят касички за събиране на пари. Шествието минава през цялото село и спира пред Кметството. Кметът и самодейци поздравяват участниците с пожелания да бъде спорна годината, да се множат конете, да са здрави всички. На мегдана се извиват кръшни хора, пеят се песни в прослава на Свети Теодор. В средата на хората кръжат ездачите. Така шествието стига до края на селото, където се прави надбягване с коне. Победителят получава риза или кърпа, а конят – нова юзда. Следва общоселско веселие, където хората се черпят със събраните средства.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Васил Петков Иванов – журналист, роден на 17 февруари 1937 г. в с. Горна Митрополия. Член на Дружеството на плевенските краеведи от 2004 г. Работил по историята на с. Горна Митрополия. Починал в София на 8 април 2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.